Хорас Маккой: Уморените коне ги убиват, нали?

Живееше на квартира в една стаичка у някакви хора близо до Бевърли Хилс, а аз се бях уредил на няколко пресечки оттам, така че се видяхме отново още същата вечер. Тази първа среща беше причината за всичко, но дори и сега не мога да кажа с ръка на сърцето, че съжалявам, задето й се обадих. Имах към седем долара, бях ги спечелил, като наливах газирана вода в една закусвалня (замествах един приятел, беше вкарал в беля някакво момиче и трябваше да го заведе в Санта Барбара при познат лекар), та я попитах какво предпочита: да отидем на кино или да поседим в градинката.

— Каква градинка?

— Тук наблизо, малко по-нататък.

— Хубаво. И без това ми е писнало от филми. Готова съм да си отрежа главата, че съм по-добра от повечето актриси, дето ги гледаме. Да вървим — ще поседим, ще поизлеем малко жлъч върху тоя, оня…

Доволен бях, че поиска да отидем в градинката. Там винаги е приятно. Хубаво е да поседиш там. Много е малка — квадрат между две пресечки, но има гъсти храсти, много е тъмно и много тихо. По краищата растат палми по петнайсет-двайсет метра високи, а се разперват изведнъж на върха. Щом влезеш в градинката, обзема те усещане за сигурност. Често си представях, че палмите със смешните си шлемове стоят на стража — моя собствена стража, охрана на моя собствен остров…

Хубаво беше да поседиш в градинката. Между палмите се виждаха много сгради — масивни правоъгълни блокове е червени надписи по покривите, от които червенееше и небето отгоре, и хората отдолу, и всичко останало. Но стига да поискаш, можеше да се освободиш от тези неща, само трябваше да седнеш, да се вторачиш в тях… и те започваха да се оттеглят. Така можеш да ги отдалечиш, на каквото разстояние поискаш…

— Никога досега не съм обръщала внимание на това място — каза Глория.

— На мен ми харесва. — Свалих сакото си и го проснах на тревата, за да седне. — Идвам по три-четири пъти в седмицата.

— Значи наистина ти харесва — отбеляза тя и седна.

— Откога си в Холивуд?

— Почти цяла година. Играла съм в четири филма. Щяха да са повече, но не мога да уредя да ме запишат в Централната агенция.

— И аз не мога.

Ако не си записан в Централната агенция за наемане на актьори, нямаш почти никакъв шанс. Големите студии се обаждат в агенцията и дават поръчка за четирима шведи или шестима гърци, или двама чешки селяни, или шест херцогини и агенцията поема грижата да ги намери. Ясно ми беше защо от агенцията не са искали да запишат Глория. Беше прекалено руса, прекалено слаба и имаше състарен вид. Ако носеше скъпи дрехи, щеше да изглежда привлекателна, но дори тогава не бих казал, че с красива.

— Не познаваш ли някой, който да ти помогне?

— Откъде да знаеш кой може да ти помогне в тая работа? Днес си електротехник, утре ставаш продуцент. Единственият начин да се добера до някоя от големите клечки е да скоча на стъпалото на автомобила му, когато минава край мен. И освен това не зная дали звездите мъже могат да ми помогнат толкова, колкото жените. От това, което виждам напоследък, се уверих, че съм грешала, когато съм избирала кой да ми помага…

— Как стана така, че дойде в Холивуд?

— Ами не знам — отговори тя след малко. — Но каквото и да бях направила, все щеше да е по-добре от живота у дома.

Попитах я къде е това „у дома“.

— Тексас. Западната част на Тексас. Бил ли си някога там?

— Не. Аз съм от Арканзас.

— Западната част на Тексас е ужасно място, да го знаеш. Живеех там с леля ми и чичо ми. Той работеше като спирач на една железопътна линия. Слава богу, виждах го веднъж, два пъти в седмицата…

Не довърши, млъкна и се загледа в червеното прозрачно зарево над блоковете.

— Поне си имала дом…

— Ти си мислиш така. Мен ако питаш, иначе трябва да се нарича. Когато чичо ми си беше вкъщи, непрекъснато ме задиряше, а когато беше на работа, само се карахме с леля ми. Страхуваше се, че ще я одумвам…

„Мили хорица“ — си казах.

— Та накрая избягах в Далас. Бил ли си там?

— Изобщо не съм ходил в Тексас.

— Нищо не си изпуснал. Не можах да си намеря работа и реших да открадна нещо. От някой магазин, та ченгетата да се погрижат за мен.

— Хубава идея.

— Идеята беше фантастична, но нищо не излезе от нея. Че ме арестуваха, арестуваха ме, но детективите ме съжалиха и ме пуснаха. За да не умра от глад, се хванах с един сириец, който държеше закусвалня до общинската палата… Непрекъснато дъвчеше тютюн. Спал ли си някога с мъж, който дъвче тютюн?

— Е, не съм.

— И това щях да изтърпя, но той поиска да го прави на кухненската маса, докато изчаква следващия клиент, и тогава вече се предадох. Два дена след това пих отрова.