Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

По лицето й премина вълна на разочарование, която отнесе ехидната усмивка, тя отметна одеялото, стъпи на земята и скромно придърпа краищата на пеньоара, с който беше спала.

— Нека аз да го направя. Остави на мен.

— Мога да го приготвя. Нищо не ми струва… — Влязох в кухнята, а тя остана права, вторачена в мен и по челото й се появиха бръчици на нерешителност.

Налях вода в чайника и тъкмо насипвах кафето със стъклената лъжичка, когато я чух да влиза. Обърнах се — стоеше на прага, запалила нова цигара. Разпери ръце, изви гръбнак и се протегна лениво на всички страни. Попита ме:

— Добре ли спа?

— Спах чудесно — отговорих, поставих кафеника на печката и запалих газта. — Чудесно си починах… — добавих, докато регулирах пламъка.

— Не си ли понастинал? Не те ли понаболява гърлото?

— Мен?

— Да, теб.

— Не. — Поклатих глава. — Нямам никакви признаци на настинка, никакво възпалено гърло. Трябва ли да ми има нещо?

— Надявах се да ти се размине, изглежда съм затворила прозореца точно навреме. Към два часа задуха доста силен вятър. Страх ме беше да не настинеш.

— Права си, време ми е да настина. Не ми се е случвало от десет-дванайсет години…

— Много лесно можеш да настинеш. Лесно се настива, особено когато си изморен. Снощи ти беше много изморен. Не можеш да си представиш колко изморен беше.

— Мога да си представя. Не съм ви чул, когато сте се прибрали.

Тя се изсмя, но не високо.

— Ти не чу нищо и когато Джинкс дойде при теб в леглото. Не те интересуваше нищо на света.

— Сигурно е било така, щом не съм чул нищо. Ето ти най-категоричното потвърждение до каква степен не ме интересува нищо на света.

— На, виждаш ли, точно в такова състояние човек пипва какво ли не. И ако ти не се грижиш за себе си, някой друг трябва да го направи. Ще вземеш да настинеш, настинката ще се обърне в пневмония… Не искам да се разболееш от пневмония. Какво ще правя аз, ако се разболееш от пневмония?

— О, сигурен съм, че все някак си ще се оправиш…

— Аз не съм толкова сигурна… — Тя метна цигарата си в мивката и ехидната усмивка отново цъфна на лицето й. — Трябва да внимаваш. И що за идея да се разхождаш по улиците пет-шест часа, след като не си свикнал на такова усилие. Изобщо нямаше да те пусна да излезеш оттук, ако знаех какво ще правиш. Каза, че ще се върнеш след няколко минути…

— Забавих се.

— И как беше? — Вече започна да показва зъбите си.

— Много добре. „Големият хотел“. Първият филм, който гледам от три години насам.

— Страшен филм. Чувам, че тя имала кадилак.

Това било! Театърът беше дотук, двусмислените приказки свършиха, глупавите преструвки и фалшивата загриженост се изпариха. Значи затова я беше прихванало — заради другата. Естествено, беше получила информацията си от Джинкс, но какво можеше да й каже той, освен това, че съм се запознал с някаква кукла, която кара кадилак? Ако й беше казал, че снощи съм имал среща с Маргарет Добсън, това е било само догадка. Но аз бях внимавал да не отварям дума за нея, дори не бях споменавал името й пред него, и то точно поради тази причина. Така че те нищо не можеха да докажат.

— Тя ли? Коя тя? И какъв кадилак? За какво говориш?

— За оная смахнатата, с която сте се запознали оная вечер. Нали тя има кадилак?

— Не знам каква марка е колата й. Видях я един-единствен път. Нито името й знам, нито къде живее, нито как да я открия, дори да искам.

— За умник като тебе няма да е кой знае колко трудно да я открие. За голям ум като твоя. Била смахната и шикозна…

— Какво Джинкс смята за смахнато и шикозно и какво смятам аз, са две напълно различни неща, уверявам те. Казах ти, че снощи съм бил на кино. Не съм имал среща с никаква жена. Влязох да гледам един филм. — Устните й бяха свити подигравателно, а очите й щяха да изхвръкнат от злост. — Ако си толкова откачена и не можеш да повярваш на това, вярвай, на каквото си щеш…

— Мръсник, лъжец, негодник! — разфуча се тя, хвърли се срещу мен, замахна и събори кафеника от печката. Той падна на земята и се разля по линолеума, а тя спря газта и без да си дава сметка за сексуалния символ, който се криеше в това действие, угаси пламъка. Когато се обърна с лице към мен, устата й все още беше изкривена подигравателно, а очите й — присвити от злоба. — Ти да излизаш с разни мадами, а аз да седя тука и да умирам от притеснение, мръсник, фукльо, негодник… — Грабна от масата кутията с кафето и я запрати по мен, улучи ме по гърдите и целият се покрих с кафе. Сега вече скочих срещу нея, хванах я за раменете и от силата на сблъсъка тя отстъпи до страничната плоскост на мивката. Загуби равновесие. Политна върху нея, пеньоарът й се разтвори и гърдите й изскочиха навън. Хванах я за гърлото — двата ми палеца се събраха над адамовата й ябълка — и стиснах.