Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Тя тъкмо сядаше, когато вратата се отвори и инспекторът и Рийс се върнаха във всекидневната.

— Къде ще се носят тия пари за заплати? — попита инспекторът.

Вгледах се внимателно в лицето му. Не ме питаше от подозрителност, а от жив интерес. Червата ми се разплетоха напълно, отпуснаха се блажено.

— Не знам, сър. Приятелят ми знае…

— Къде е сега твоят приятел?

— И това не знам, сър. Но мога да се свържа с него…

Рийс мина пред мен. Не беше поглеждал към Холидей, откакто излязоха от спалнята. Мозъкът му за първи път се бе съсредоточил по-горе от колана на панталоните. Попита:

— Кога се каните да го направите?

— Не сме обсъждали чак дотам — отговорих, — не аз, моят приятел беше открил тая работа. Само ми каза, че ще е като детска игра. Не се е впускал в подробности.

Рийс погледна инспектора, а инспекторът погледна мен.

— Слушай какво ще направиш. Ще извикаш тоя твой приятел тук в девет часа, време е да се впуснем в подробности.

— Ще се постарая, сър. Наистина ще се постарая.

— Какво значи това „ще се постарая“? Нали уж си можел да се свържеш с него?

— Да, сър, но дали ще мога да го намеря тази вечер преди девет и дали той ще успее да дойде, това не знам. Покрил се е някъде. Ще трябва да му предам чрез други хора. Вие елате в девет, но недейте да ми се сърдите, ако го няма.

Той се почеса по ухото с кутрето на лявата си ръка, пъхна го навътре, задълба, загримасничи, а после огледа нокътя, видя какво е извадил и се избърса в панталоните си.

— Повече няма да идвам тук за тоя, дето духа. Мислиш ли, че ще можеш да го откриеш до утре?

— Сигурен съм…

— Обади ми се в управлението. Ако ме няма, кажи, че се обажда мистър Бейкър. Аз ще знам какво значи това. Мистър Бейкър.

— Да, сър, мистър Бейкър… Инспекторе, ами тия двамата агенти от сервиза, Прат и Дауни, какво ще правим с тях? Ако Мейсън вземе да ги доведе тук? Ами ако дойдат сами?

— Ти имаш грижата за едно — да накараш твоя приятел да излезе от скривалището си.

Той се обърна и тръгна да си отива, но спря, вперил недоволен поглед в Рийс. Рийс вече не следеше какво се говори. Стоеше с гръб към инспектора и гледаше Холидей: протегнал брадичка напред, красноречиво потракваше със зъби. Дори не беше разбрал, че разговорът е свършил. Приличаше на кръгъл глупак, застанал с вирнатата си брадичка и потраквайки зъби, за да й покаже какво иска да направи с нея.

— Ако нямаш повече работа, Джордж… — тихо го подкани инспекторът…

Рийс се обърна стреснат, с виновен вид.

— Да, да, разбира се. Повече нямам, нямам…

Инспекторът кимна и тръгна към входната врата, следван от Рийс. Отидоха си, без да се обръщат. Станах и излязох на пръсти в коридора. Уверих се, че езичето на бравата е щракнало, после легнах на пода, залепих ухо до пролуката между вратата и земята и се ослушах. Чух стъпките им да се отдалечават по коридора. Когато шумът стихна, станах и отидох в спалнята, като направих знак на Холидей да ме последва.

Отидох право при дрешника.

— Джинкс! Джинкс! — прошепнах.

Джинкс отвори вратата.

— Успя ли да направиш запис? Успя ли?

— Направих го, само гледай втори път да не стигаме дотам. На косъм ни се размина. Ако не ми беше дал да разбера, че идват тука…

— Нали ме познаваш — рекох весело. — За всичко мисля.

— Да… вечно мислиш. Ами каква е тая работа със задигането на пари за заплати. Не съм ти казвал такова нещо. Дори не знам къде може да се направи ударът. А още по-малко за толкова пари…

— Това беше само за да задържа интереса им към нас. Само за да ги накарам да се върнат тук. Хайде сега — искам да чуя записа.

— Не! — Холидей се намеси внезапно. — Може да се върнат.

— Спокойно — й рекох.

Тя дойде при нас. Лицето й отново беше угрижено. Устните й трепереха.

— Не мога да разбера що за жена си ти. В един миг няма по-смела от теб на тоя свят, в следващия вече умираш от страх. В един миг стреляш с автомат на месо, в следващия трепериш като лист. Ту в едната крайност, ту в другата, ту в едната, ту в другата… Нервната система на човека е крехка. Не можеш да злоупотребяваш с нея по този начин. Няма да издържи дълго на такова напрежение. Ще получиш нервно разстройство. Успокой се.

— Боже господи… — простена тя.

— Моля ти се, Холидей — търпеливо я заувещавах. — Искам да чуя какво сме записали. Можем да влезем в шкафа и да го прослушаме. Джинкс ще го пусне тихо. Давай, моля те — подканих Джинкс.

Най-сетне тя сви рамене и тримата се вмъкнахме в тесния дрешник. Джинкс взе плочата, изтърси стружките, постави я върху диска на фонографа и включи моторчето, но не можах да чуя нищо. Казах му: