Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Джинкс вдигна иглата на фонографа.

— На това място влязоха. Нямах време да изключа моторчето, страх ме беше, че ще чуят щракването на ключа, затова го оставих да работи…

Моторчето работеше и сега и бръмчеше доста високо.

— Боже мой, че то се чува съвсем ясно — забелязах аз.

— Успях да метна мантото на Холидей отгоре. Ей така — показа той, като вдигна дрехата и покри апарата. Сега бръмченето от работещото моторче не беше така силно, стана по-приглушено. — И моят занаят си има тънкости — подхвърли той, от което се подразбираше: Виждаш ли, Холидей, той не е единственият, който умее бързо да съобразява.

Казах му:

— Продължавай. Пусни и останалото. Когато се върнаха.

Той сложи иглата върху плочата.

АЗ: Не знам, сър. Приятелят ми знае…

— Не е така — обадих се аз. — Нещо е изпуснато. Той ме попита къде ще се носят тия пари за заплати.

— Е, това не съм го записал — обясни Джинкс. — Докато махна мантото на Холидей, той вече по беше изрекъл.

— Пусни го отначало — казах аз.

Той го пусна отначало.

АЗ: Не знам, сър. Приятелят ми знае… ИНСПЕКТОРЪТ: Къде е сега твоят приятел? АЗ: И това не знам, сър. Но мога да се свържа с него. РИЙС: Кога се каните да го направите? АЗ: Не сме обсъждали чак дотам. Не аз, моят приятел беше открил тази работа. Само ми каза, че ще е като детска игра. Не се е впускал в подробности. ИНСПЕКТОРЪТ: Слушай какво ще направиш. Ще извикаш тоя твой приятел тук в девет часа, време е да се впуснем в подробности. АЗ: Ще се постарая, сър. Наистина ще се постарая. ИНСПЕКТОРЪТ: Какво значи това „ще се постараеш“? Нали уж си можел да се свържеш с него. АЗ: Да, сър, но дали ще мога да го намеря тази вечер преди девет и той да успее да дойде, това не знам. Покрил се е някъде. Ще трябва да му предам чрез други хора. Вие елате в девет, но недейте да ми се сърдите, ако го няма. (ПАУЗА: Едно, две, три, четири, пет, шест.) ИНСПЕКТОРЪТ: Повече няма да идвам тук за тоя, дето духа. Мислиш ли, че ще можеш да го откриеш до утре? АЗ: Сигурен съм. ИНСПЕКТОРЪТ: Обади ми се в управлението. Ако ме няма, кажи, че се обажда мистър Бейкър. Аз ще знам какво значи това. Мистър Бейкър. АЗ: Да, сър, мистър Бейкър… Инспекторе, ами тия двамата агенти от сервиза, Прат и Дауни, какво ще правим с тях? Ако Мейсън вземе да ги доведе тук? Ами ако дойдат сами? ИНСПЕКТОРЪТ: Ти имаш грижата за едно — да накараш твоя приятел да излезе от скривалището си. АЗ: Да, сър. (ПАУЗА: Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет. Тук двамата с инспектора гледаме как Рийс се излага, като си точи зъбите за Холидей.) ИНСПЕКТОРЪТ: Ако нямаш повече работа, Джордж. РИЙС: Да, да, разбира се. Повече нямам, нямам… (ПАУЗА: Едно, две, три, четири, пет. Външната врата се отваря и затваря.)

Джинкс вдигна иглата и изключи грамофона. Казах му:

— Идеално. Всичко е записано — сричка по сричка, една от друга по-хубави.

— Само дето ми убегна оная част, когато пита къде ще се носят парите…

— Чакай да видиш какво ще стане, като чуе записа — изсмях се аз. — Това няма как да му убегне.

Холидей се измъкна от дрешника, понесла със себе си песимистичното траурно настроение, което бе останало ненакърнено по време на прослушването. Аз също излязох и се спрях при нея в спалнята, предложих й цигара. Докато я палех, тя не вдигна очи, погледът й беше вперен в клечката.

Казах й:

— Надявах се, че записът ще ти се отрази добре. — Тя не ми отвърна. — Очевидно не ти направи особено впечатление.

— Не.

— По дяволите… Постигнахме такъв успех… Какво искаш, за да си доволна?

— Остави я тя да командва — обади се зад гърба ми Джинкс. — Това иска, за да е доволна…

Тя само го стрелна с поглед.

— Завиждаш, че идеята беше моя, това ли е?

— Не ставай глупак.

— Добре. Отсега нататък идеята е твоя. Вземи я. Чу ли, Джинкс? Отсега нататък идеята е нейна…

— Не е ли все едно? — попита Джинкс. — Нали сме се хванали заедно. Чули ли сте ме да мрънкам кое чия идея било, а при това съм вложил хиляда и осемстотин долара.

— Е, не може да се очаква една мадама да разбира от спортсменство. — Виж какво — обърнах се към Холидей, — никак не е спортсменско от твоя страна да се сърдиш за това, че идеята била моя, за това, че се случи идеята да бъде моя.

— Голям си специалист, маестро.

— Така доникъде няма да стигнем — обади се Джинкс.

— Тя не ме харесва като човек. Никога не ме е харесвала още от деня, когато ме видя за първи път. Включи ме в плана за бягството само защото нямаше никой друг подръка…