Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Пусни го малко по-високо.

Той усили звука. Гласът на инспектора казваше: „… че ви намирам тук. Мислехме, че вече сте на път за Аризона“. — „Наистина се опитвам да се махна, сър — го уверяваше моят глас. — Ходих да търся кола“.

— Боже мой, това не звучи като моя глас.

— Ти си, ти си — обади се Джинкс.

— Та ние бяхме доста далеч, чак до вратата. Мислех, че трябва да си съвсем близо до микрофона…

— И аз съм изненадан — каза Джинкс.

— Върни го отначало.

Джинкс вдигна вилката и сложи иглата в началото. (Две почуквания на входната врата.) АЗ: Не забравяй какво съм ви казал. Просто следвайте моя план. (Помислих си: Това ще трябва да се заличи.) (ПАУЗА: Едно, две, три, четири, пет, шест. Отваря се врата.) ИНСПЕКТОРЪТ: Ще ни поканиш ли да влезем? АЗ: Заповядайте… разбира се, заповядайте. (Затваря се врата.) ИНСПЕКТОРЪТ: Малко се изненадвам, че ви намирам тука. Мислехме, че вече сте на път за Аризона. АЗ: Опитахме се да заминем, сър, как да не се опитахме. Ходих да търся кола. ИНСПЕКТОРЪТ: Всеки ден за Аризона тръгват два или три автобуса, моето момче. Казах ти го и преди. АЗ: Да, сър, знам. (ПАУЗА: Едно, две, три.) Не искам да си мислите, че съм някакво самонадеяно копеле, сър. Не съм от тия твърдоглави глупаци, които правят напук. Ще направя каквото ми казахте. Ще се махна от града. Нали ще се махнем от града? ХОЛИДЕЙ: Вярвайте ми. ИНСПЕКТОРЪТ: Кога? (ПАУЗА: Едно, две.) Не можеш ли да оцениш, когато някой се отнася добре с теб. Дадох ти шанс. Може би поначало сбърках. (ПАУЗА: Едно, две, три, четири, пет, шест.) АЗ: Оценявам го, как да не го оценявам, сър. Готов бях да се кача на автобуса за Аризона, както ми казахте. Нали така беше? Нали искахме да се качим на автобуса за Аризона, както ни каза инспектор Уебър? ХОЛИДЕЙ: Да, искахме. Но нямахме пари… АЗ: В това беше бедата. Нямахме пари. (Преизпълнен с гордост си помислих: Боже мой, това е великолепно. Чуй само как хубаво го подхващам.) Взехте ни всичко до шушка. Останаха ни само един-два долара. Трябваше да намеря човека, дето ми помогна в оная работа със супермаркета. Неговият дял беше два бона. РИЙС: Тоя, дето го чакат Прат и Дауни. ИНСПЕКТОРЪТ: Намери ли го? АЗ: Да, сър, той ми подхвърли някоя и друга стотачка. ИНСПЕКТОРЪТ: Някоя и друга, а? Осемнайсет стотачки, нали? АЗ: Е, вече разбрах, сър, че ако искам да имам тайни от вас, трябва да стоя настрана от сервиза на Мейсън. Разбрах го… но не знаех откъде другаде мога да взема кола. Това е причината, дето… (Тук му показах кацата с меда, тук извадих парите, оттук започна да се хваща на въдицата.) Ето ги, хиляда и осемстотин в брой. Колко мога да задържа? ИНСПЕКТОРЪТ: Е, да, но този път трябва да се вземат предвид и други хора. РИЙС: Кои? ИНСПЕКТОРЪТ: Прат и Дауни. РИЙС: А защо? ИНСПЕКТОРЪТ: Не ставай глупак. Те са съвсем наясно. Защо си мислиш, че са оставили гоя тип да влиза и да излиза там, където са направили засада, и не са го прибрали? В отдела и без туй има достатъчно завистници.

(ПАУЗА: Едно, две, три. Тук той се пресегна и взе парите от мен.) Взимай… АЗ: Боже мой, инспекторе. За нас само петдесет долара ли? ИНСПЕКТОРЪТ: Ти си виновен, кой ти е крив, нали ти се навря в оня загубен сервиз и издаде всичко. Казах ти да се махнеш от града. Според тебе как се чувстват тези момчета? Навремето и за мен все не идваше ред. И аз пасях патки като тях. На кого според тебе ги е яд повече — на тебе или на мене? АЗ: Не се сетих за това. Вижте какво, инспекторе, тоя човек, дето ми помогна за супермаркета на Хартфорд, той ми е приятел. Оттук е. Живее в града. Каза ми, че било детска игра да се приберат едни пари, когато ги пренасят за заплати. За Аризона, то се знае, ще заминем, но се чудех… Ако вземем да останем тук, в тази квартира, докато дойде време да направим удара, да го направим и после веднага да се чупим, какво лошо може да има в това? Тук сме в пълна безопасност, на първата работа носехме маски, никой не може да ни познае… а сумата си я бива, инспекторе. ИНСПЕКТОРЪТ: Нямам ти доверие. АЗ: Естествено. Но все ще се намерят хора, на които имате доверие. Ще ни трябват поне двама души. Вие ще ги изберете. Струва си, двайсет хиляди долара са това. Вие ще изберете двама души, на които имате доверие, и ще ги пратите с нас. Можете да дойдете и вие двамата с Рийс — ще ни измъкнете с колата или там каквото трябва. Ако се получи фал, ще излезете със стария номер, че сте получили сигнал и сте дошли да ни заловите на местопрестъплението. Един инспектор винаги може да се измъкне… (Това беше. Audaces fortuna juvat 10 10 Всеки храбрец на съдбата е мил (лат.); Вергилий. Енекда. X, 284, превод Георги Батаклиев. — Б.пр. .) (ПАУЗА: Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, тринайсет, четиринайсет, петнайсет. Лек шум, предизвикан от стъпки: те влизат в спалнята.) Застанал там в мрака на шкафа със съзнанието, че всичко е станало както трябва, усетих как в стомаха ми се връщат страхът и болката, изпитани в мига, когато тръгнаха към спалнята усещането беше както при докосването на скоро зараснала рана. Доволен си, щастлив си, че е заздравяла, но мястото си остава чувствително. (Шум от отваряща се врата.)