Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Джинкс застана между нас, поклащайки глава.

— Така доникъде няма да стигнем — повтори той.

— Как така няма да стигнем доникъде — заобиколи го тя. — Ще стигнем право в моргата, при това много бързо.

Не можах да се въздържа:

— Кой се уплаши сега? Кой намокри гащите? И при това ти си човекът, който претендира да бъде мозъкът на всички ни. Жена с такава нестабилна психика като теб да бъде мозъкът на всички ни. Ти изпадаш ту в едната крайност, ту в другата, ту в едната, ту в другата — нестихващи приливи и отливи на страх и паника… Ами да, ако искаме да се намерим в моргата, достатъчно е да те оставим ти да мислиш вместо нас…

— Нямаше нищо против моя начин на мислене, когато ставаше въпрос да те измъкна от онази смрадлива затворническа ферма — тросна ми се тя, вече доста ядосана.

— Първо на първо, не мен искаше да измъкнеш, а брат си. Заради теб го убиха. Защото беше много добре обмислено.

Тя се приближи на една ръка разстояние. Очите й горяха, по лицето й се четеше гняв.

— Я, слушайте… — намеси се Джинкс и сложи длан на рамото й.

Тя се дръпна рязко и се освободи от ръката му.

— Ти слушай. Този кучи син е побъркан. С всичкия ви висш интелект. С членството си във „Фи Бета Капа“. С университетската си диплома. С всичко това може да има основание да ни гледа отвисоко, но нищо не му дава правото да рискува живота на всички ни с маниакалните си идеи. И ако ги възприемем, по дяволите, пада ни се да ни убият…

— Маниакални идеи ли? За какво говориш? За записа ли?

— Да, точно за него говоря…

— В това няма нищо маниакално. Има ли нещо маниакално в тази работа? — попитах Джинкс.

— Вложил съм хиляда и осемстотин долара, нали?

— В това няма нищо маниакално — повторих на Холидей. — Дори не е оригинално. Дори не е изкусно. Не може и да се говори за блестяща интелигентност. Не си подбираш думите. Първо трябва да бъде оригинално, после да бъде изкусно, после да бъде много интелигентно и едва тогава може би ще се доближи до най-елементарните прояви на една мания. Тук няма нито един от тези белези. Всъщност то е евтино, конвенционално и мелодраматично.

— И тази твоя фалшива скромност. Кого си мислиш, че заблуждаваш?

— Нали не си мислиш наистина, че се гордея с тази идея?

— Глупости.

— Не само че не изпитвам гордост — процедих тихо и положих усилие да проличи в гласа ми колко съм ядосан, — срамувам се от нея. Това не е големият удар — а може би класическият термин звучи претенциозно по отношение на нашия случай — който би ми доставил удоволствие. За да задоволи моето колосално его, един триумф трябва да се отличава с пищна, завършена и удовлетворителна нюансировка, която да съдържа както интелектуални, така и физически компоненти. Това беше просто въпрос на целесъобразност: пикливо материално постиженийце. Чувствам се истински унизен, че имам нещо общо с него. Но е много лесно и удобно и не биваше да го изпускаме.

— Големи приказки, но рискът си остава риск — каза тя. — Номерът ти може да мине пред някое зелено ченге, но ти се опитваш да преметнеш инспектор.

— Инспектор, началник, кмет — в какво, по дяволите, се състои разликата? Всички те си имат цената. Кобет се разгонва два пъти в годината, други ги купуваш с пари. Все още нямаме достатъчно пари, следователно трябва да имаме друго, с което да ги заменим. Ето го. Как, по дяволите, си мислиш, че хитреци на дребно като Карпис, Флойд и Дилинджър са стигнали до върховете? С много акъл ли?

Щеше ми се никога да не бях лягал с нея. Щеше ми се да бях издържал всичко на професионална основа. Щеше ми се никога да не бях виждал седемте града на Сибола и Елдорадо. Тогава можех да й кажа да си вдигне платната и да се върне в Чикаго, където ченгетата я очакват. Или още по-добре, самият аз щях да вдигна платна. Ако не бях. Но го бях направил.

— Боже господи. Не можеш ли да схванеш, че тъкмо защото е инспектор, идеята става приложима. Каква полза имаме да държим в ръцете си някое зелено ченге? Как можеш да изнудваш човек, ако няма какво да губи? Не разбираш ли — трябва да е висш административен служител, инспектор, трябва да е нещо.

— А ти не можеш ли да проумееш, че точно поради това е толкова рисковано?

— Защо, за бога?

— Направи записа специално, за да го чуе той, нали? Той трябва да го чуе, нали така?

— Да.

— Какво според теб ще направи тогава?

— Ще следва нарежданията ни.

— Какво ще му попречи да ни убие и да вземе плочата? Инспектор е. Ще успее да се оправдае.