Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Това е чудесно, Джак. — Джона взе листа и го погледна. — Надявам се, че си обяснявал на всички тези хора какво означава подписът им тук — автоматично влизат в черния списък.

— И само това ли? Един от нашите ревматични управители мина покрай мен в съблекалнята. Беше поел по единствения маршрут, който предприемат нашите директори — от игралната зала до… ъъъ, онова място, клозета. Изобщо не ми проговори.

— Разтревожихме ги…

— Така е. Казаха ми, че Рейвънсуд щял да си подаде оставката.

— Недей да разчиташ на това. Когато някое нищожество получи власт, никога не я отстъпва, докато не му я вземат. — Джона сгъна листа и му го подаде. — Не изоставяй доброто дело…

Кейси прибра листа в джоба си и каза на Джона:

— Пак ще се видим. — После повтори и към нас: — Пак ще се видим.

— Дано да не е много скоро — тихо си пожела Марта.

— Точно така — присъедини се към нея Маргарет. — Това ли е най-подходящото време и място да си провеждате сбирките на комисията, Джона.

— Извинявайте. Затова и не го поканих да пийне с нас. Опитах се да го разкарам…

— Видях колко се опита — продължи Маргарет. Измърмори още нещо, за да покаже раздразнението си, а Джона впери неподвижно очи в нея, после погледна Марта: — Защо не отидете да потанцувате с Пол?

Марта схвана какво се иска от нея и му кимна. Попита ме:

— Искаш ли?

— С най-голямо удоволствие.

Станах веднага, издърпах стола й и тръгнахме по коридора.

— Съученик ли си на Джона?

— Не, приятел съм на Маргарет.

— О!

— Знам. Но ти направи каквото можа…

— Благодаря!

Започнахме да танцуваме. Свиреха „Обгърни в мечти своите тревоги“. Припевът се изпълняваше от някакъв тенор, който се стараеше да имитира Мортън Дауни. Марта не танцуваше добре, като всички спортистки не можеше да се отпусне на дансинга, но беше мила и приятна, дрехите й стояха чудесно, познаваше всички танцуващи, а това също допринасяше за моето спокойствие.

— Танцуваш прекрасно — каза ми тя.

— Едно време беше. Занимавах се с танци, както Джона се занимава с голф.

— А ти знаеш ли как Джона се занимава с голф?

Усмихнах се:

— Е, може би аз не бях така упорит, но се занимавах.

— Личи си. Маргарет те е поканила да отседнеш у тях ли?

— Нещо такова. Моят баща и нейният баща са били приятели… навремето.

— Тук или във Вашингтон?

— Във Вашингтон.

Рано или късно трябваше да си измисля някаква нова биография.

— Дълго ли ще останеш?

— Завинаги, бих казал…

Тя вдигна поглед нагоре и се засмя. Беше пийнала, колкото да й се зачервят бузите и да има самочувствие, че гърдите й наистина са хубави.

— Това е добре. Значи ще се виждаме отсега нататък. Във Вашингтон ли живееше досега?

— В Мериленд.

— Разбрах, че си някъде от Юга…

— Този мой акцент…

— Много е приятен.

— Наистина ли мислиш така?

— Да.

Ето, това е за теб, негоднико, си помислих. Весели хора, възпитани, приятелски настроени, очарователни — този свят е за мен. Едип е мъртъв. Като зет на Езра Добсън ще се сдобия мигновено с престиж, без да водя отегчителна борба, за да се издигна над посредствеността, изведнъж ще стана някой. Какво от това, че хората смятат Маргарет за особнячка? На това може да се намери лек. В какво се състоеше рискът тогава? Като неин съпруг, щяха да ме снимат по вестниците, да пишат за мен, но с едни мустаци и Езра Добсън за тъст, нямаше никаква опасност да ме разпознаят. Какъв скок щеше да бъде това! О, никой в историята на човечеството не е правил такъв скок…

— … стига си мислил — чух гласа на Марта.

— Извинявай. Тази песен ми напомни за…

— Една жена, която ти е разбила сърцето, така ли?

— Нямах предвид нищо чак толкова романтично. Напомня ми за Мисисипи.

— За Мисисипи ли? Че къде се намира Мисисипи?

Много добре знам къде се намира. Мога да намеря тази река и насън да ме бутнат. Прекарах цяло едно лято там на строителството на…

Някой ме докосна по рамото. Беше Джона. Спряхме да танцуваме.

— Мислех, че ще мога да я вразумя. Най-добре ти иди да поговориш с нея.

— Нещо сериозно ли е?

— Отегчава се, това е. Иска да си върви.

— Но нали ми каза, че тя е поискала да дойдем тук.

— Така беше, но сега иска да си ходи. Поговори с нея.

— Може би е по-добре аз да отида — предложи Марта.

— Не — настоя Джона. — Остави на Пол.

— Разбира се… — съгласих се аз.

Върнах се на масата. Маргарет не ме погледна. Седнах до нея. Предложих:

— Да пийнем по нещо.

— Не се опитвай да ме баламосваш.