Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Защо не изчакаш известно време? Тази работа мина успешно…

— О, аз не разсъждавам за близкото бъдеще. Просто не искам да се разправям с Уебър, да споря с него всеки път, когато замислям нещо. Видя го как се държи.

— Е, сега, след като му показа на какво си способен, сигурен съм, че ще бъде по-сговорчив.

— Ще видим. Искаш ли да дойдеш до квартирата ни? Като известна компенсация за снощи. Обещах на Холидей да отпразнуваме, ако всичко мине добре. Ще отворим бутилка „Лакрима Кристи“.

— Шампанско ли?

— Шампанско. Виното, с което се полива успехът.

— Заслужил си го, напълно си го заслужил — каза ми той сърдечно. — Но тази вечер не ме търсете. Ще се видим утре.

— За утре не знам. Утре трябва да отида да ми вземат мярка, за да си ушия някои дрехи, трябва да потърся и апартамент, хубав апартамент, където да имам свобода и да не се съобразявам с никого, пък и да се подредя по мой вкус.

— Още два такива удара и ще можеш да си купиш собствен апартамент.

— И това имам предвид, но за по-нататък.

Той закима енергично.

— Добър екип сме ние двамата с тебе.

— Макар че ти се дърпаше и трябваше да те убеждавам с пистолет.

Той се разсмя, потупа ме по рамото и тръгна с мен към вратата. Казах му:

— Ще се видим тия дни, Шайс.

Май му стана много приятно, че употребявам прякора му. Просто засия.

Усмихнах му се и си тръгнах.

Мейсън ме видя още като слизах от таксито пред входа на сервиза и преди да стигна до канцеларията му, той докуцука чак от задния двор. Носеше ръкавици, а на врата му висяха тъмни очила — явно беше използвал горелката.

— Какво стана, че не се наложи да използвате автомобиловоза?

— Възникна една дребна пречка. Отложихме работата.

— Отложихте ли я? Мандън ми каза, че сте се отказали.

— Е, така да е, отказали сме се. Временно. Някой ден ще използваме автомобиловоза…

— Тук има нещо, което не мога да разбера. Ти толкова се беше запалил да ти намеря автомобиловоз, че направо се изненадах. После изведнъж не го искаш.

— Един от симптомите, характерни за суперегото на психопата, е непредсказуемото поведение. Казах ти. Възникна дребна пречка…

Той ме изгледа многозначително.

— Абе я ми кажи какво стана в действителност.

Извадих петстотинте долара.

— Заповядай. Връщам дълга си и ти плащам наема за автомобиловоза, за който толкова се бях запалил, а после не използвах, понеже възникна една дребна пречка, за автомобиловоза, от който се отказах, но все пак някой ден ще го използвам. Ако дължим по-малко за наема, прехвърли остатъка по сметката за зефира. Ще го използвам още няколко дни…

Той свали ръкавиците, взе парите и ми смигна.

— Значи все пак сте направили удара.

— Уф, стига! Взех парите назаем. Да не мислиш, че си единственият ми приятел, който може да ми даде пари назаем?

— Назаем, ама да не вярваш. Какъв беше ударът?

Захилих се.

— Същинска клюкарка си. Тази вечер ще ходиш ли в „Персийската котка“?

— Вероятно…

— Ще изведа Холидей някъде. Може да се видим там.

Имаше много „Лакрима Кристи“ в магазините за спиртни напитки — половинлитрови малки бутилки, обикновени бутилки, бутилки от два литра и половина, но нямаше от шестлитровите. Аз исках шестлитрова бутилка.

В третия магазин за спиртни напитки — „Епигурмей“ открих една. Накарах продавача да ми я увие в бяла хартия и да я завърже с червена панделка, купих три чаши със столче и поисках да ми ги увият по същия начин; когато се върнах в таксито, на шофьора му стана забавно. Доста се бях награбил.

— Какво си помъкнал?

— Купих си подарък. Жена ми роди току-що.

— Подарък за тебе ли? Тя е родила, а купуваш подарък за себе си, тъй ли?

— Всеки път, когато жена ми ражда, си купувам подарък.

— Виж ти, май не си глупав.

Никак не бях глупав, но той не го знаеше. Бях щастлив. Почти сияех в очакване да се срещна с Холидей. Призраците бяха изчезнали веднъж завинаги, далечните спомени бяха върнати в клетката, живата рана заздравяваше, представата за бяло-бялото лице и черно-черната коса сега вече беше само една частица от скрит кошмар, прокуден отвъд нечестивите идоли към безкрайната бездна на вчера… Бях щастлив човек.

Прибрах се в квартирата със същото такси в приятен топъл здрач. Лампите в някои магазини бяха запалени рано, по логиката на този тип хора, които ходят на гарата един час преди влака, понеже не могат да се доверят изцяло на разписанието. Трамваите и автобусите бяха пълни с дребни хорица, които след работа се прибираха вкъщи. Някои от тях също носеха пакети. Какво ли празнуваха те?