Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Усмихнах се на Мандън.

— Май ще трябва да кажеш на господина как смятаме да избегнем това.

— Ти му кажи.

— Пукотевица няма да има… в смисъл на престрелка. Гарантирам ти.

— И как ще стане тази работа… ще ги хипнотизираш ли?

— Ето в кое трябва да се кооперираме, инспекторе. С ваша помощ можем да ги хипнотизираме.

— Каква помощ?

— С помощта на полицейски униформи и полицейска кола, кола от пътния патрул…

Уебър издуха пепелта от цигарата си на пода.

— Ще се преоблечете като ченгета, така ли?

— Да.

Той погледна към Мандън.

— Тоя е голям симпатяга.

— Гарантирам ти, че няма да има престрелка — уверих го още веднъж. — По този начин ще ги пипнем без съпротива.

— Виж ти. Наистина е голям симпатяга — продължи Уебър.

— Трябва ни кола от пътния патрул, няколко униформи и две ченгета да ни помагат, истински ченгета — заявих с равен глас.

— За бога, Чероки, стига, знаеш, че имам споразумение с Роумър — сърдито каза Уебър.

Намесих се:

— Ако ще поставяш нещата на такава основа, инспекторе, ще видим зор, докато намерим обект. Не искаш да припарваме до банка или федерална институция, а с всички останали ти имаш споразумения. На какво да се спрем?

— С Роумър имам споразумение — повтори Уебър. — Какво ще стане, когато неговите хора му кажат, че са ги нападнали ченгета? До кого ще се отнесе той според вас? Няма да миряса, докато не му строя за разпознаване и последния полицай на служба тук. Господи, Чероки, може би очаквам прекалено много, като се надявам новият да мисли с главата си, но за теб няма никакво извинение, че не употребяваш твоята…

— Инспекторе, какво те кара да смяташ, че неговите хора ще му кажат нещо? — попитах аз.

Той и това не можа да схване.

— Естествено, че ще му кажат. Все ще трябва да му обяснят нещо. Можеш да подкупиш един човек, можеш да заплашиш двама, но не и четирима.

— Има начин да млъкнат и без да ги заплашваме.

Сега вече всички проумяха за какво става дума. Уебър и Рийс се спогледаха и за момент настъпи тишина.

— А това как може да се уреди? — заинтересува се Уебър.

— Много просто. Трудното е друго — да се измисли какво да направим, за да не намерят и идентифицират четирите трупа и колата. Това ще трябва да се обмисли, но до утре ще дам отговор и на този въпрос. — Чух Рийс да въздиша тежко, но наблюдавах Уебър. На устата му се появи нещо бяло. — Обещавам ти, инспекторе, ако не може да стане чисто, така че дори ехо да не се чуе, ще се откажа на минутата.

— Четирима души да изчезнат просто ей така. Според мен не може да не се чуе.

— Ехото — обади се Мандън — не е доказателство.

Рийс каза:

— Ако наистина е така чисто, инспекторе, никой не може да докаже нищо.

Погледнах го и му кимнах одобрително, макар и изненадан. Бях започнал да мисля, че няма собствено мнение. Уебър беше забил поглед в бюрото.

— Напълно ми е ясно, инспекторе, че в този случай подозрение към теб с равнозначно на доказателство срещу теб. Но никой нищо няма да заподозре. Те просто ще изчезнат. Що се отнася до Роумър, пред него ще поддържаш версията, че са отмъкнали парите и са избягали.

— Той никога няма да повярва на такава версия…

— Защо да не повярва? И друг път се е случвало, а вероятно и на него самия. Кой е той, че да не му отмъкнат парите? Свети Франциск Асизки ли?

— Според теб колко пари пренасят?

— Мандън знае повече от мен по този въпрос.

— Не по-малко от петнайсет бона.

— Боже мой — възкликна Уебър, — четирима души за петнайсет бона…

— Ако така ще оценяваш нещата, не пропускай буика — казах малко раздразнено. — И той трябва да изчезне. Дори един употребяван буик в днешно време струва повече от тия четири мутри. — Уебър погледна към Мандън, доста разтреперан. — Ти за каква работа мислиш, че сме дошли да говорим с теб? За кварталната дрогерия ли? Или за бензиностанцията? Или как да отмъкнем дамската чантичка на някоя баба?

— Това повече ще подхожда на теб — сряза ме той. — Самонадеян непрокопсаник, само за убиване на хора знаеш да приказваш…

— Ти пък откога имаш толкова много скрупули?

Джинкс ни зауспокоява:

— По-кротко…

— Е, хайде, хайде — обади се и Мандън.

— Вие да мълчите! Бил съм самонадеян непрокопсаник, така ли? — обърнах се към Уебър. — Ти май на нищо не щеш да се научиш, а? От самото начало в това ти е грешката — че ме взе за такъв. И затова се хвана в канапа. Аз не съм смотан дилетант, който си играе в покрайнините на престъпния свят и събира емоции, като гледа какво правят другите; и аз съм професионалист като тебе. Какво значат тези мутри за мен? Нямам скрупули спрямо тях, както и ти не се смущаваш да изнудваш, а после да стреляш в гръб, за да не би някой да пропее…