Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Добро утро — отговорих стегнато и си заповтарях, че всичко ще свърши за миг, ковчегът отново ще се затвори и най-сетне ще бъда свободен.

— Ще запалите ли? — попита ги мистър Голайти.

Никой от двамата не си взе цигара. Мистър Голайти остави кристалната табакера на мястото й и се обърна към мен.

— Доколкото разбрах, мистър Мърфи, вие сте изразили желание да поправите това злощастно положение.

— Да.

— И сте се съгласили да подпишете молба за обявяване на този брак за недействителен.

— Да.

— И сте готов да се закълнете, че ъ-ъ-ъ — покашля се той, — че вие и мис Добсън не сте живели заедно като мъж и жена?

Вдигнах очи към нея. Гледаше право към мен и не се опитваше да избегне погледа ми.

— Да.

Той кимна и натисна едно копче. Отвори се друга вътрешна врата и влезе благопристойната чиновничка, стиснала нещо в ръката си.

— Подпишете тук, ако обичате — продължи той работата си с мен. Побутна някакъв лист, оставен на бюрото, и ми подаде писалка. — Ето тук… — показа ми на кой ред. Подписах. Благопристойната чиновничка постави на писалището му онова, което бе държала, и сега видях, че е печат за нотариална заверка. — А сега вие, Маргарет… — подкани я той.

Маргарет дойде до бюрото, подписа се и той подаде листа на чиновничката, която се дръпна в единия край на писалището, за да не пречи, подпечата документа с гумения щемпел и също го подписа. Мистър Голайти взе един чек от бюрото си и ми го подаде.

— Мисля, че сте се споразумели за такава сума — каза той.

Беше личен чек от Езра Добсън за 35000 долара. Разгънах го. Вляво от перфорацията беше написано:

Мистър Голайти ми връчи чисто напечатан документ в светлосиня папка.

— Това е документът за отказ, с който заявявате, че сега и в бъдеще не предявявате и няма да предявите никакви претенции към собствеността на Езра и Маргарет Добсън. Искате ли да ви го прочета?

— Не.

— Преди да подпишете, имате законното право да се запознаете със съдържанието на този документ.

Преместих поглед от мистър Голайти към Езра Добсън. Лицето му беше помръкнало от изпитанието. Погледнах към Маргарет. Лицето й не издаваше вълнение.

— Ще го подпиша.

Подписах го. Попитах:

— Това ли е всичко, което трябваше да уредим?

— Да… — отвърна мистър Голайти.

Поставих чека на бюрото и се обърнах към Езра Добсън.

— Не искам тези пари, мистър Добсън. Съжалявам не по-малко от вас и не по-малко от Маргарет. Беше неразумно и детинско от страна и на двама ни. За себе си мога да ви кажа, че много съжалявам, и съм сигурен, че Маргарет изпитва същите чувства. Моите почитания, сър, сбогом. Маргарет.

Извадих брачното свидетелство от джоба си, сложих го върху чека и си тръгнах.

Единият беше дребен, другите двама бяха средни на ръст и приличаха на боксьори, категория до 75 килограма. Дребният носеше чантата, когато излязоха от козметичния салон и се качиха в черния буик, паркиран през пет сгради на мястото за зареждане на магазините, дребният седна отпред при шофьора — беше ги изчакал зад волана — а двамата боксьори се настаниха отзад. Потеглиха и бавно се отдалечиха надолу по улицата.

Веднъж, два, три, четири, пет, шест пъти това се повтори в различни части на града — в един магазин за тютюн и цигари, една бирария, още четири козметични салона — и процедурата винаги беше една и съща: влизане, престой на всяко място, излизане и винаги дребният носеше чантите. Някои бяха черни, други бежови — спряха седем пъти, очевидно взеха седем чанти.

В колата на Мандън по-напред на същата улица изчакахме буикът да ни подмине, да стигне на половината път до следващото кръстовище и тогава казах на Джинкс да подкара след него.

— Преследваме го вече от два часа — възрази Джинкс, като палеше колата. — Ако продължим още малко, няма начин да не се усетят…

— Нали чу какво каза Чероки? Занимават се с тази работа толкова отдавна и досега всичко е било толкова безопасно, че са се ояли, станали са самоуверени и невнимателни. Вече не треперят за работата си. Няма да се усетят дори да караме непосредствено след тях. Мислят си, че са царе. Оядени, самонадеяни и невнимателни…

— Седем чанти, пълни с пари — обади се Мандън.