Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Да — казах. — Предполагам, че в този град баща ти може да направи доста труден живота на човек, когото не обича.

— И твърде много хора са го изпитали на гърба си.

И така, тя ме държеше в ръцете си, независимо дали щяхме да сключим брак, или не, тя ме държеше в ръцете си — при всяко положение щяха да пуснат копоите. Стомахът ме заболя, заболя ме само при мисълта да побягна отново, но си знаех, че така ми се пада, падаше ми се, по дяволите, задето бях толкова любопитен… Ето, сега трябваше да извадя Общинската палата от джоба си, да я върна в мизерното й обкръжение и да отправя прощален поглед към този блестящ небостъргач. Имаше и други градове с общински палати, всички градове имаха общински палати, които човек може да сложи в джоба си, стига да им хване цаката. Какво толкова, по дяволите, хванах цаката на един град, ще се оправя и на друго място. Млад съм, животът е пред мен. Призори щях да бъда на път за Аризона. Дилинджър, Кларк и Макли се намираха някъде там, макар че вече го нямаше оня размах. Защо пък да не се присъединя към тях, ако успея, докато подхвана самостоятелна работа отново. Или пък да отида до Калифорния. Нелсън и Ван Мечър бяха там — отрепки, но все пак можеха да ми помогнат да установя контакт с ченгетата. Можех да използвам Холидей като примамка, тя беше чудесна примамка, всичко си имаше…

— Защо трябва да рискуваш баща ми да се настрои срещу теб? — говореше ми Маргарет. — Един брак ще реши въпроса за всички ни: и за теб, и за мен, и за татко. Той смята, че сме извършили една глупава прибързана постъпка — пийнали сме си и двамата, и толкова. Тук няма нищо неморално, просто не съм преценила правилно нещата. Това той може да прости. Ще уреди да обявят брака за недействителен, и край.

— Недействителен ли…

Тя ме изгледа.

— Ами да. За него не е проблем.

— Не ми се занимава с такива работи.

— Не си въобразявай, ако обичаш, че ще трябва да живееш с мен. Няма да ти се наложи. Татко ще уреди да обявят брака за недействителен за няколко секунди. А и ти ще имаш полза от това. Баща ми е много богат човек. Какво ли не би могъл да си купиш… Малко пари няма да ти се отразят зле, нали?

Не ми беше известно, че един брак може да се обяви за недействителен. Никога не бях обмислял възможността да се спечелят пари по този начин.

— Парите никога не са ми излишни.

— Пък и аз имам малко свои пари. Малко…

— Какво значи „малко“ за теб?

— Е, десет хиляди. Двайсет и пет хиляди от татко…

— Трийсет и пет хиляди — казах. — Можеш ли да си го позволяваш всяка вечер от седмицата?

Изведнъж тя ми зашлеви една плесница. Причерня ми, мускулите на дясната ми ръка се свиха и почти замахнах да я ударя. Но не я ударих. Забелязах бяло-бялото й лице навреме и се възпрях.

— Къде ходиш да се жениш? Далече ли е?

Тя прехапа устни.

— На около сто и двайсет километра.

— Обличай се.

Мандън вдигна поглед от брачното свидетелство.

— Защо се е подписала „М. Добсън“?

— Трябваше да отговаря на онова, което бях казал на баща й.

Той сгъна свидетелството, както беше първоначално, и ми го подаде.

— Защо не ме оставиш да се занимавам с този въпрос? Аз съм ти адвокат. Защо не се съветваш с мен?

— Какво имаше да се съветвам? Нали досега това ти разправях — единственото, което исках, беше да се махна, да се отърва от нея.

— Бързането ти струва шейсет и пет хиляди долара. Шейсет и пет бона — точно толкова си загубил. Срещу този документ щях да получа сто хиляди долара. А ти си се съгласил на трийсет и пет. Господи. Трийсет и пет…

— Ако от това ще се почувстваш по-добре, мога да ти кажа, че и тези пари няма да ги взема.

— Моля?

— Казах, че и трийсет и петте бона няма да взема. Нека баща й да си обяви брака за недействителен.

— Да си го обяви просто ей така?

— Да, без пари. Няма да взема нито един цент от него.

— Стига си ме пързалял — изръмжа той.

— Не те пързалям. Казвам го съвсем сериозно. Няма да взема нито един цент, нито един, дявол да го вземе. И ще смятам, че съм имал голям късмет, ако се измъкна така евтино.

— Евтино ли? — Дебелите му вежди бавно се издигнаха нагоре и също така бавно гняв изкриви чертите на лицето му. — Глупак! Абсолютен глупак! Ти знаеш ли кой е Езра Добсън? Та той има милиони… Хората цял живот търсят случай толкова пари да им се изпречат на пътя, а на теб ти паднаха право в ръцете, пък сега не искаш да ги вземеш. Ами че това е цяло състояние!

— Я помисли още малко — казах. — Хайде, аз ще почакам. Имам време.