Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Коняк…

— Имаш ли предпочитания?

— Ами…

— Разполагам с пет-шест вида. Кой е любимият ти?

— Обикновено пия „Деламен“.

— „Деламен“ ли? — Тя огледа полиците. — Няма „Деламен“.

— Тогава „Реми Мартен“.

Тя пак огледа полиците.

— И „Реми Мартен“ няма…

— Тогава какъвто и да е. Без значение — казах с безразличие.

— „Отар“?

— „Отар“ ли? Чудесно.

Тя остави бутилка „Отар“ и чаша за коняк на бара и аз си налях, докато тя приготвяше питие за себе си.

— Аз пък обичам „Къти Сарк“. — Тя пусна кубчета лед в чашата си и я вдигна. — За какво да пием?

— За лакеите.

— Добре, за лакеите — съгласи се тя.

Отпихме, тя излезе иззад бара и отиде да седне в срещуположния край на стаята, а аз се извъртях така, че да я гледам. Пиеше на малки глътчици и ме изучаваше с поглед над ръба на чашата си. Направо се беше вторачила в мен. Зазяпах се в стените и отпих отново от коняка си, за да й дам възможност да отмести вперения си в мен поглед и да го замени с по-възпитан, но когато очите ми се спряха отново върху нея, опуленият й израз не се бе променил. Подхвърлих й:

— Е, струва ми се, че това място ще ти липсва.

— Ще ми липсва ли?

— Когато се изнесеш…

— Че аз няма да се изнасям…

— Още не го знаеш, миличка, но ще се изнесеш. Може да не е за дълго, но ще се изнесеш. Тя ще ти го съобщи утре.

— Тя ли? Коя „тя“ ще ми съобщи?

— Онази жена, прислужницата, Джулия. Не забеляза ли израза на лицето й, когато ме видя. Първата й работа утре сутринта ще бъде да дезинфекцира апартамента. Може да изгори и всичките ти дрехи.

Тя се разсмя и пак отпи.

— Имаш странно чувство за хумор.

— Нали? — Глътнах малко коняк и я погледнах. — Това какво беше — социален експеримент ли? Или нещо, свързано с космическото съзнание?

— За какво говориш?

— За нас двамата говоря. Защо трябваше да водиш такъв смачкан тип като мен на такова място?

— Аз живея тук. Исках да дойдеш при мен — отвърна разпалено тя.

— Не те ли интересува какво ще си помислят твоите лакси за гостите, които водиш?

— Разбира се, че не. Гостите са мои…

— Е, предполагам, че съм спечелил първото място. Убеден съм, че не си канила гост с по-дискредитираща външност.

— Какво ти има на външността?

— Би трябвало да знаеш. Седиш насреща ми и си ме зяпнала…

— Зяпнала ли бях?

— Спокойно можеш да продължиш. Давай, зяпай. И учените наблюдават така своите опитни зверчета. Нали са за това. Не се смята за невъзпитано.

Тя стана и се приближи до мен.

— Не съм искала да те притеснявам. Извинявай, ако съм те обидила. Просто те гледах. Не разбираш ли, че сега за пръв път имам възможност да те видя като хората. След всичко, което се случи между нас, не смяташ ли, че имам право да зная как изглеждаш?

— Боже мой, досега трябваше да сте го узнали — и ти, и твоите лакеи. Само под микроскоп не сте ме сложили.

Тя стисна устни.

— Прекалено много мислиш за впечатлението, което оставяш у другите.

— Снощи ти го обясних. Това е комплекс за малоценност. Виждаш го в действие. — Отпих от коняка. — Ужасно нещо…

— След като знаеш каква е причината, би трябвало да го преодолееш.

— Ще го преодолея, когато махна тези дрипи. Евтини долнокачествени дрехи за евтини долнокачествени хора. Типични за Америка. Обувки за два долара и деветдесет и осем цента и костюми фабрично производство. Ще го преодолея, когато започна да пазарувам от „Пийл“, „Айзодс“, „Милбанк“ и „Хаус“. Когато си купя пардесю от „Мийд“, летен костюм от „Джон Харди“, бельо от „Годшо“.

— И коняк „Деламен“… — тихичко се обади тя.

— И коняк „Деламен“. И знаеш ли какво ще ти кажа — вече бях ядосан, но се овладях, — можеш да събереш всички големи познавачи, за които си чувала, които уважаваш, но познавачи не е най-точната дума, липсва един малък нюанс, по-правилно е да се каже дегустатори, събери ги всичките някоя вечер, завържи ни очите и сложи пред нас десет вида коняк, тогава ще разбереш кой се изхвърля…

— Не съм казала, че се изхвърляш.

— На мадами като теб не им стиска да казват каквото мислят. Мадами като теб се задоволяват с по-малко — само дават да се разбере какво мислят.

— Започваш да се държиш по доста неприятен начин. — Тя се отдръпна малко от мен. — Не можем ли просто да си поговорим и да се държим като приятели? Искам да разговарям с теб за толкова много неща. Трябва да разговарям с теб. Ако престанеш да се държиш така грубо, можем да си изясним защо ти харесва да предизвикваш неприязън у хората.