Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— За лорд Харви ли? — сети се Хари.

— Така мисля — каза Джак. — Ще се чувстват в по-голяма безопасност при него и ще знаят, че Барингтън сериозно ще се замисли, преди да ги потърси там.

— Но дядо Харви има цели три имения — рече Джайлс. — В кое може да са отишли?

— Адски съм тъп — каза Хари. — Сетих се къде са.

— Така ли? Къде? — попита Джайлс.

— В провинциалното му имение в Шотландия.

— Сигурен ли си? — попита Джак.

— Да. Дядото на Ема й писа защо няма да може да присъства на представлението. Доколкото разбрах, винаги прекарва декември и януари в Шотландия. Не помня точно къде обаче.

— В замъка Мългелри край Мългелри, в Северна Шотландия — каза Джайлс.

— Впечатляващо — отбеляза Джак.

— Всъщност не, сър. Просто всяка година мама ме кара да пиша картички на всички роднини за Коледа. Но тъй като никога не съм бил в Шотландия, нямам представа къде се намира Мългелри.

Стария Джак стана и извади голям атлас от библиотеката зад бюрото си. Потърси Мългелри в указателя, прелисти няколко страници, сложи атласа на бюрото и прокара пръст от Лондон до Шотландия.

— Ще трябва да вземете нощния влак до Единбург, а оттам да се прекачите до Мългелри.

— Нямаме достатъчно пари — каза Хари, докато проверяваше съдържанието на портфейла си.

— В такъв случай ще се наложи да ви издам пътни листове — каза Джак, отвори чекмеджето, извади голям жълтеникав тефтер и откъсна две бележки. Попълни ги и сложи подпис и печат. — В края на краищата — добави — вие сте бегълци, търсещи дом.

— Благодаря, сър — каза Джайлс.

— И един съвет — предупреди ги Джак. — Хюго Барингтън не е от хората, които обичат да им препречват пътя, и макар да съм сигурен, че няма да посмее да подразни с нещо лорд Харви, не е задължително същото да се отнася и за теб, Хари. Така че бъдете нащрек, докато не стигнете до замъка Мългелри. И ако случайно срещнете накуцващ мъж, внимавайте с него. Той работи за бащата на Джайлс. Умен и находчив е, но най-важното е, че е верен единствено на работодателя си.

Джайлс и Хари се настаниха в поредния вагон трета класа, но бяха толкова уморени, че заспаха непробудно въпреки честото отваряне и затваряне на вратите през нощта, тракането на колелата и редовния писък на свирката на локомотива.

Влакът спря в Нюкасъл няколко минути преди шест. Джайлс се събуди, погледна през прозореца и видя мрачен сив ден и строени войници, които чакаха да се качат. Някакъв сержант отдаде чест на един младши лейтенант, който не изглеждаше много по-възрастен от Джайлс, и викна:

— Разрешете да се качим на влака, сър!

Лейтенантът отвърна на поздрава и отвърна отсечено: „Разрешавам“. Войниците започнаха да се качват.

Вездесъщата заплаха от война и въпросът дали двамата с Хари няма да облекат униформи, преди да успеят да стигнат до Оксфорд, никога не напускаха за дълго мислите на Джайлс. Чичо му Николас, когото никога не бе виждал, бил млад офицер досущ като лейтенанта на перона, когато повел взвода си и бил убит при Ипър. Джайлс се запита какви ли ще са имената на бойните полета, ако избухне още една Голяма война, която да сложи край на всички войни.

Забеляза минаващо отражение в прозореца на вагона и се сепна. Рязко се обърна, но човека вече го нямаше. Дали предупреждението на капитан Тарант го бе изнервило, или бе просто съвпадение?

Погледна Хари, който все още спеше дълбоко — може би не беше мигнал предишните две нощи. Докато влакът навлизаше в Беруик он Туид, Джайлс забеляза същия човек да минава покрай купето им. Хвърли им само бърз поглед и изчезна. Вече не можеше да става дума за съвпадение. Може би проверяваше къде ще слязат?

Хари най-сетне се събуди, примигна, протегна се и заяви:

— Умирам от глад.

Джайлс се наведе към него и прошепна:

— Мисля, че във влака има човек, който ни следи.

— Така ли? — попита Хари и изведнъж се разсъни.

— Билетите, ако обичате!

Джайлс и Хари подадоха пътните си листове на кондуктора.

— Какъв е престоят на гарите? — попита Джайлс, след като кондукторът перфорира пътните листове.

— Зависи дали се движим по разписание, или не — отвърна кондукторът отсечено. — Но според правилника на компанията минималният престой е четири минути.

— Коя е следващата гара? — попита Джайлс.

— Дънбар. Би трябвало да пристигнем след трийсет минути. Но вие сте до Мългелри — добави кондукторът, преди да продължи към следващото купе.

— Защо го пита за престоя? — попита Хари.