Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Не може да са в Бристол, щом са отпътували с такси към гарата — рече Хари.

— Вече може да са навсякъде — каза Джайлс.

Помълчаха известно време, след което Хари предположи:

— Може би са във вилата в Тоскана?

— Малко вероятно — отвърна Джайлс. — Това е първото място, за което ще помисли папа, така че там няма да са в безопасност за дълго.

— Значи трябва да е място, за което ще трябва да си помисли два пъти, преди да ги потърси там.

Отново се умълчаха.

— Сещам се за човек, който може и да знае къде са — каза накрая Хари.

— И кой е той?

— Стария Джак — отвърна Хари, който все още не можеше да се застави да го нарича капитан Тарант. — Знам, че се е сприятелил с майка ти и че тя определено му има доверие.

— Знаеш ли къде е той в момента?

— Всеки, който чете „Таймс“, знае — отбеляза презрително Хари.

— И къде е, умнико?

— В кабинета си в Лондон. На Сохо Скуеър, ако не се лъжа.

— Винаги съм искал да си намеря повод да отскоча до Лондон — каза Джайлс. — Жалко само, че оставих всичките си пари у дома.

— Няма проблем — успокои го Хари. — Аз съм паралия. Аткинс ми даде петарка. Е, каза да ги похарча за книги, но…

— Не се безпокой — рече Джайлс. — Сещам се за един алтернативен план.

— Какъв? — попита с надежда Хари.

— Просто можем да седим и да чакаме Ема да ти пише.

Хари се намръщи, после отсече:

— Дай да тръгваме, преди някой да разбере какво сме намислили.

— Никога не съм пътувал в трета класа — отбеляза Джайлс, докато влакът потегляше от Темпъл Мийдс.

— Значи свиквай, когато плащам аз — отвърна Хари.

— Кажи ми, Хари, с какво се занимава приятелят ти капитан Тарант? Знам, че правителството го е назначило за директор на Службата за настаняване на гражданите, което звучи доста внушително, но не съм сигурен какво всъщност означава.

— Напълно отговаря на името си — отвърна Хари. — Работата му е да настанява бегълци и най-вече онези семейства, които се спасяват от тиранията на нацистка Германия. Казва, че продължава работата на баща си.

— Първокласен човек е твоят приятел.

— Още нищо не знаеш — увери го Хари.

— Билетите, ако обичате.

Двете момчета прекараха по-голямата част от пътя в опити да решат къде биха могли да отидат Ема и мисис Барингтън, но когато влакът спря на гара Падингтън, все още не бяха стигнали до твърдо заключение.

Взеха метрото до площад Лестър Скуеър, излязоха отново под лъчите на слънцето и тръгнаха да търсят Сохо Скуеър. Докато вървяха из Уест Енд, Джайлс до такава степен се заплесна по ярките неонови светлини и отрупаните със стоки витрини, че на Хари му се налагаше от време на време да му напомня причината, поради която са тук.

Стигнаха Сохо и моментално им направи впечатление потокът раздърпани мъже, жени и деца, които с наведени глави влизаха и излизаха от огромната сграда в другия край на площада.

Двамата — с блейзъри, сиви вълнени панталони и вратовръзки — изглеждаха странно не на място, когато влязоха и тръгнаха по стрелките, които ги отведоха на третия етаж. Някои бежанци мислеха, че са служители и се отдръпваха от пътя им.

Джайлс и Хари се наредиха на дългата опашка пред кабинета на директора и сигурно щяха да останат там целия ден, ако секретарката не беше излязла и не ги бе забелязала. Отиде направо при Хари и го попита дали е дошъл да се види с капитан Тарант.

— Да — отвърна Хари. — С него сме стари приятели.

— Зная — каза жената. — Веднага ви познах.

— Как така? — учуди се Хари.

— Той държи ваша снимка на бюрото си — отвърна тя. — Елате. Капитан Тарант ще се радва да ви види.

Лицето на Стария Джак грейна, когато двете момчета (трябваше да престане да мисли за тях като за момчета, вече бяха млади мъже) влязоха в кабинета му.

— Радвам се да ви видя и двамата — каза той, докато ставаше да ги посрещне. — Е, този път от кого бягате? — добави с усмивка.

— От баща ми — тихо каза Джайлс.

Стария Джак ги настани на неудобния диван, седна срещу тях и внимателно изслуша разказа им за всичко, което се бе случило след постановката предишната вечер.

— Видях баща ти да излиза, разбира се — каза Стария Джак, — но и през ум не ми е минавало, че може да се отнесе с майка ти и сестра ти по такъв ужасен начин.

— Имате ли представа къде може да са те, сър? — попита Джайлс.

— Не. Но ако трябва да предполагам, бих казал, че са отишли при дядо ти.

— Не, сър, аз бях още от сутринта при дядо ми. Той също не знае къде са.

— Не уточних за кой дядо говоря — рече Джак.