Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Пиесата щеше да се играе три последователни вечери през последната седмица на срока. Както винаги, билетите за галапредставлението в събота се продадоха първи на бившите ученици и на родителите на актьорите.

Джайлс стоеше нервно във фоайето и нетърпеливо си поглеждаше часовника, докато чакаше родителите си и малката си сестра. Надяваше се Хари отново да се представи чудесно и баща му най-сетне да склони да го приеме.

Критикът от „Бристол Ивнинг Уърлд“ беше описал играта на Хари като „много по-зряла от годините му“, но бе запазил най-големите похвали за Жулиета и споделяше, че дори в Станфорд не е виждал по-трогателно изиграна смъртна сцена.

Джайлс се ръкува с мистър Фробишър, който влезе във фоайето. Старият директор на пансиона представи госта си мистър Холкомби, след което двамата влязоха в залата да седнат на местата си.

През публиката премина шепот, когато капитан Тарант мина по централната пътека и зае мястото си на първата редица. Неотдавнашното му назначаване за настоятел на училището бе прието с всеобщо одобрение. Докато се навеждаше да каже нещо на председателя на настоятелите, той забеляза Мейзи Клифтън няколко реда назад. Усмихна й се топло, но не позна мъжа, който седеше до нея. Следващата изненада дойде, когато погледна списъка на актьорите.

Директорът и мисис Бартън бяха сред последните, които влязоха в залата и заеха местата си на първия ред до сър Уолтър Барингтън и капитан Тарант.

С всяка минута Джайлс се изнервяше все повече. Вече започваше да се пита дали родителите му ще успеят да дойдат преди вдигането на завесата.

— Много съжалявам, Джайлс — каза майка му, когато най-сетне се появиха. — Вината е моя, изгубих представа за времето — добави тя, докато двете с Грейс бързаха към залата.

Баща му вървеше на метър зад тях и повдигна вежди, като видя сина си. Джайлс не му даде програма, тъй като искаше да бъде изненада, макар да бе споделил новината с майка си, която също като него се надяваше, че съпругът й най-сетне ще приеме Хари като приятел на семейството, а не като чужд.

Завесата се вдигна секунди след като родителите на Джайлс и Грейс заеха местата си и претъпканата зала замря в очакване.

Когато Хари се появи на сцената, Джайлс хвърли поглед към баща си. Не забеляза никаква реакция и за първи път тази вечер си позволи да се отпусне. Това щастливо положение обаче продължи едва до сцената в балния салон, когато Ромео — а също и Хюго — за първи път видя Жулиета.

Някои от зрителите около семейство Барингтън се подразниха от мъжа, който не го свърташе на едно място и разваляше удоволствието им с високия си шепот и настоявания да види програмата. Раздразнението им се засили още повече, след като Ромео каза: „Какво говориш? Тя е Капулети?“, при което Хюго Барингтън стана и шумно си запробива път през реда, без да обръща внимание чии крака настъпва. После гневно мина по централната пътека, бутна вратата и изчезна в нощта. Мина известно време, преди Ромео да възвърне самообладанието си.

Сър Уолтър се опита да се престори, че не е забелязал какво става зад него, а капитан Тарант се намръщи, но погледът му нито за миг не се откъсна от сцената. Ако се беше обърнал, щеше да види, че мисис Клифтън напълно игнорира непредвиденото напускане на Барингтън и съсредоточено слуша всяка дума на двамата млади любовници.

През антракта Джайлс отиде да търси баща си, но не успя да го намери. Провери паркинга, но неговото „Бугати“ не се виждаше никакво. Когато се върна във фоайето, дядо му се беше навел и шепнеше в ухото на майка му.

— Хюго да не би съвсем да е откачил? — тъкмо питаше сър Уолтър.

— Не, все още е с всичкия си — отвърна Елизабет, без да прави опит да скрие гнева си.

— Тогава какво прави, за бога?

— Нямам представа.

— Възможно ли е да има нещо общо с младия Клифтън?

Елизабет щеше да отговори, ако към тях не се бе присъединил Джак Тарант.

— Дъщеря ви има забележителен талант, Елизабет — каза той, след като й целуна ръка. — А наред с това и преимуществото да наследи красотата ти.

— Голям ласкател си, Джак — отвърна тя и добави: — Мисля, че не си се срещал със сина ми Джайлс.

— Добър вечер, сър — поздрави го Джайлс. — За мен е огромна чест да се запознаем. Позволете да ви поздравя за неотдавнашното ви назначение.

— Благодаря, младежо — отвърна Тарант. — Как ви се вижда представянето на приятеля ви?

— Забележително, но знаете ли…

— Добър вечер, мисис Барингтън.