Джеффри Арчер - Времето ще покаже

През последните ми две години в училище имаше и други възходи и падения — Джеси Оуенс спечели четири златни медала на Олимпийските игри в Берлин напрано под носа на Хитлер, което бе определен възход, докато абдикацията на Едуард VIII заради желанието му да се ожени за разведена американка представляваше несъмнено падение.

Нацията изглеждаше разделена по въпроса дали кралят трябва да абдикира. Същото се отнасяше за нас с Хари. Аз не можех да разбера как човек, роден да бъде крал, може да е готов да жертва трона, за да вземе разведена жена. Хари пък проявяваше много по-голямо съчувствие към положението на краля и твърдеше, че не можем да разберем през какво е минал горкият човек, докато самите ние не се влюбим. Подминах това като дрънканици до онова пътуване до Рим, което щеше да промени живота и на двама ни.

Ако Джайлс си беше въобразявал, че е учил здравата през последните дни в „Сейнт Бийд“, през последните две години в Бристолската гимназия двамата с Хари опознаха доста добре часовете, които досега познаваше единствено Дийкинс.

Д-р Паджет, който бе техен ръководител в шести клас, недвусмислено им беше казал, че ако се надяват да им бъде предложено място в Оксфорд или Кеймбридж, ще се наложи да забравят за всичко друго, тъй като ще трябва да използват всяко време за подготовка за приемните изпити.

Джайлс се надяваше да ръководи отбора на голямото първенство през последната година, а Хари — да получи главна роля в училищната постановка. Когато чу това, д-р Паджет повдигна вежда, макар че „Ромео и Жулиета“ фигурираше като тема в изпитите за Оксфорд. „Само гледай да не се записваш за нищо друго“ — твърдо рече той.

Хари с неохота напусна хора, което му даде повече свободни вечери за учене. Имаше обаче нещо, от което никой ученик не можеше да се измъкне — всеки вторник и четвъртък в четири следобед момчетата трябваше да се строят на плаца на училището в пълна униформа и готови за преглед като кадети от Обединената кадетска част.

— Не можем да позволим на Хитлеровата младеж да си въобразява, че ако Германия направи глупостта да ни обяви за втори път война, няма да сме готови за тях — ревеше старши сержантът.

Всеки път, когато старши сержант от запаса Робъртс произнасяше тези думи, учениците ги побиваха тръпки. С всеки ден все по-ясно си даваха сметка, че е по-вероятно да служат като младши офицери на фронтовата линия някъде в чужбина, отколкото да продължат като първокурсници в университета.

Хари приемаше думите на старши сержанта присърце и бързо се издигна до старши кадет. Джайлс не приемаше нещата така сериозно, тъй като знаеше, че ако го призоват, би могъл също като баща си да избере лесния начин и да напомни на комисията за далтонизма си, за да не му се налага да се изправя лице в лице с врага.

Дийкинс пък не проявяваше почти никакъв интерес към всичко това и заявяваше с увереност, която не търпеше възражения, че не е нужно да знаеш как да разглобяваш лека картечница, щом служиш в разузнаването.

Когато лятото започна да наближава, всички бяха готови за ваканцията, преди да се върнат за последната си учебна година, в края на която отново щеше да им се наложи да се явяват на изпити. Седмица след края на срока тримата се разделиха — Джайлс отиде при семейството си в тяхната вила в Тоскана, Хари замина за Рим с училищното Дружество на любителите на изкуството, а Дийкинс се барикадира в Централната библиотека на Бристол и избягваше всякакви контакти с други човешки същества въпреки факта, че вече му беше предложено място в Оксфорд.

През годините Джайлс беше започнал да приема, че ако иска да се вижда с Хари през ваканциите, се налага да го прави така, че баща му да не разбере, иначе и най-добре скроените планове… Но за да постигне това, често трябваше да използва сестра си Ема в замислите си, а тя никога не пропускаше да вземе своето, преди да се съгласи да му стане съучастница.

— Ако ти подхванеш темата на вечеря, ще се включа — каза й Джайлс, след като й разкри последния си план.

— Както винаги — презрително отвърна Ема.

След като поднесоха първото ястие, Ема невинно попита майка си дали не може да я заведе на следващия ден до Вила Боргезе, тъй като учителката й по рисуване горещо препоръчала да я разгледа. Много добре знаеше, че мама вече има други планове.

— Съжалявам, скъпа, но утре с баща ти ще обядваме със семейство Хендерсън в Арецо. Ще се радвам да дойдеш с нас.