Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Нищо не пречи Джайлс да те заведе в Рим — намеси се баща му от другия край на масата.

— Налага ли се? — отвърна Джайлс, който тъкмо се канеше да направи същото предложение.

— Да, налага се — твърдо отсече баща му.

— Но какъв е смисълът, папа? Стигнем ли, ще стане време да се връщаме. Направо не си заслужава.

— Не и ако останете да пренощувате в хотел „Плаза“. Утре сутринта ще им се обадя и ще резервирам две стаи.

— Сигурен ли си, че са достатъчно пораснали да пренощуват самички в хотел? — с леко безпокойство попита мисис Барингтън.

— След няколко седмици Джайлс ще стане на осемнайсет. Време е да порасне и да поеме малко отговорност.

Джайлс смирено сведе глава.

На следващата сутрин двамата с Ема взеха такси и стигнаха гарата точно навреме за първия сутрешен влак до Рим.

— И да се грижиш за сестра си — бяха последните думи на баща му, преди да тръгнат от вилата.

— Разбира се — отвърна Джайлс, докато колата потегляше.

Неколцина мъже станаха да отстъпят на Ема мястото си, когато тя влезе във вагона, а на Джайлс му се наложи да стои прав през целия път. Когато пристигнаха в Рим, взеха такси до Виа дел Корсо и след като се регистрираха в хотела, продължиха към Вила Боргезе. Джайлс бе поразен колко много младежи почти на неговата възраст носят униформи, а почти навсякъде имаше разлепени плакати на Мусолини.

След като таксито ги остави, двамата тръгнаха през градината. Беше пълна с мъже в униформи и още повече плакати на Дучето. Най-сетне стигнаха до разкошната Вила Боргезе.

Хари беше писал на Джайлс, че официалната им обиколка ще започне в десет часа. Той си погледна часовника — беше единайсет и нещо, така че с малко късмет обиколката щеше да е към края си. Купи два билета, даде единия на Ема, забърза нагоре по стълбите към галерията и тръгна да търси училищната група. Ема остана да се възхищава на статуите на Бернини, изпълващи първите четири помещения, но пък тя не бързаше. Джайлс минаваше от зала в зала, докато не видя група младежи с тъмночервени сака и черни вълнени панталони, струпали се около малък портрет на възрастен мъж с кремаво копринено расо и с бяла митра на главата.

— Ето ги — каза той, но Ема не се виждаше никаква.

Без изобщо да се замисля за сестра си, Джайлс тръгна към внимателно слушащата група. И в мига, в който я видя, напълно забрави причината, поради която бе дошъл в Рим.

— Караваджо бил нает да нарисува този портрет на папа Павел Пети през хиляда шестстотин и пета година — каза тя с лек акцент. — Ще забележите, че картината е недовършена, тъй като художникът бил принуден да избяга от Рим.

— Защо, мис? — поинтересува се едно момче от първата редица, което явно бе твърдо решено в бъдеще да върви по стъпките на Дийкинс.

— Защото се замесил в пиянско сбиване, по време на което убил човек.

— Арестували ли са го? — попита същото момче.

— Не — каза екскурзоводката. — Караваджо винаги успявал да се изнесе в друг град, преди силите на реда да се доберат до него, а накрая Светият отец решил да му даде прошка.

— Защо? — отново попита момчето.

— Защото искал Караваджо да изпълни още няколко поръчки за него. Някои от тях са сред седемнайсетте творби, които все още могат да се видят в Рим.

В този момент Хари забеляза Джайлс да зяпа благоговейно към картината, отдели се от групата и отиде при него.

— Откога си тук?

— Достатъчно дълго, за да се влюбя — отвърна Джайлс, без да откъсва поглед от екскурзоводката.

Хари се разсмя, когато осъзна, че приятелят му е зяпнал не картината, а елегантната самоуверена млада жена, която говореше на момчетата.

— Мисля, че не попада точно в нашата възрастова група, Джайлс. И подозирам, че дори ти не можеш да си я позволиш.

— Склонен съм да поема риска — каза Джайлс, докато екскурзоводката водеше малката група към следващата зала.

Джайлс послушно ги последва и застана така, че да я вижда ясно, докато останалите изучаваха една статуя на Паулина Боргезе от Канова, „за когото може да се твърди, че е най-големият скулптор на всички времена“, както каза тя. Джайлс нямаше намерение да не се съгласява с нея.

— Е, с това нашата обиколка приключва — заяви екскурзоводката. — Ако имате допълнителни въпроси, ще съм тук още няколко минути, така че не се колебайте и питайте.

Джайлс изобщо не се поколеба.

Хари гледаше развеселен как приятелят му отива при младата италианка и завързва разговор с нея, сякаш са стари приятели. Дори дребосъкът от първата редица не посмя да го прекъсне. След няколко минути Джайлс се върна при Хари ухилен до уши.