Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Добър вечер, господин директор.

— Реших да съм сред първите от дългата опашка възхитени от…

Джайлс видя как капитан Тарант отива при майката на Хари и се зачуди откъде ли се познават.

— Много се радвам, че ви виждам, капитан Тарант.

— И аз вас, мисис Клифтън. Изглеждате великолепно тази вечер. Ако Кари Грант знаеше, че в Бристол има такава красавица, никога нямаше да ни изостави заради Холивуд. Имахте ли представа, че Ема Барингтън ще играе Жулиета? — попита той малко по-тихо.

— Не, Хари нищо не ми каза — отвърна Мейзи. — Но пък и защо да ми казва?

— Да се надяваме, че привързаността, която показват един към друг на сцената, е само добра игра, защото ако чувствата им са истински, може да се окажем изправени пред още по-голям проблем. — Той се огледа, за да се увери, че никой не подслушва разговора им. — Предполагам, все още не сте казали нищо на Хари?

— Нито думичка — отвърна Мейзи. — А доколкото мога да съдя по възмутителното държане на Барингтън, той също беше изненадан.

— Добър вечер, капитан Тарант — каза мис Мънди и докосна ръката на Джак. Мис Тили стоеше до нея. — Колко мило от ваша страна да дойдете чак от Лондон, за да видите протежето си.

— Скъпа мис Мънди — каза Тарант, — Хари е точно толкова и ваше протеже и много ще се зарадва, като разбере, че сте дошли чак от Корнуол да гледате изпълнението му.

Мис Мънди грейна цялата. В същия миг звънецът подкани зрителите да се върнат по местата си.

След като всички се настаниха, завесата се вдигна за втората половина. Едно място на шестия ред обаче остана подозрително празно. Смъртната сцена просълзи дори хора, които никога не бяха плакали пред публика; по-специално мис Мънди не бе плакала толкова, откакто бе открила, че гласът на Хари мутира.

Веднага щом завесата се спусна, публиката стана на крака. Хари и Ема бяха посрещнати с буря от аплодисменти, когато излязоха на сцената, хванати за ръце; дори достолепни възрастни мъже, които рядко даваха израз на чувствата си, ги поздравяваха с възторжени викове.

Когато двамата се обърнаха да се поклонят един на друг, мисис Барингтън се усмихна, изчерви се и каза достатъчно високо, за да я чуе Джайлс.

— Боже мой, това не било игра!

Същата мисъл бе минала през умовете на Мейзи Клифтън и Джак Тарант много преди актьорите да направят последния си поклон.

Мисис Барингтън, Джайлс и Грейс отидоха зад кулисите и откриха Ромео и Жулиета все още хванати за ръце, докато хората се редяха на опашка да ги отрупват с поздравления.

— Беше чудесен — каза Джайлс и тупна приятеля си по гърба.

— Представих се нормално — отвърна Хари. — Ема е великолепната.

— И кога се случи всичко това? — прошепна Джайлс.

— Започна в Рим — с пакостлива усмивка призна Хари.

— И само като си помисля, че жертвах Карузо, без да броим грамофона си, само за да ви събера.

— И освен това плати първата ни вечеря.

— Къде е папа? — попита Ема и се огледа.

Джайлс тъкмо отваряше уста да каже на сестра си какво се е случило, когато се появи капитан Тарант.

— Поздравления, момчето ми — рече той. — Беше чудесен.

— Благодаря, сър — отвърна Хари. — Но мисля, че не познавате истинската звезда на представлението.

— Приятно ми е. Позволете ми да ви уверя, млада госпожице, че ако бях с четирийсет години по-млад, щях да се разправя с всичките си съперници.

— Нямате съперници за симпатията ми — каза Ема. — Хари непрекъснато ми говори колко много сте направили за него.

— Отношенията са двупосочни — каза Джак.

Хари видя майка си и я прегърна.

— Толкова се гордея с теб — рече Мейзи.

— Благодаря, мамо. Позволи ми да ти представя Ема Барингтън — каза той и прегърна Ема през кръста.

— Сега разбирам защо синът ви изглежда така добре — рече Ема, докато се ръкуваше с майката на Хари, и добави: — Позволете да ви представя майка ми.

Мейзи много години бе мислила за тази среща, но и през ум не й бе минавало, че ще се състои точно по този начин. Беше изпълнена с опасения, докато се ръкуваше с Елизабет, но бе посрещната с такава дружелюбна усмивка, че веднага й стана ясно, че мисис Барингтън няма представа за възможната връзка помежду им.

— А това е мистър Аткинс — каза Мейзи и представи мъжа, който беше седял до нея по време на представлението.

Хари никога не се бе срещал с мистър Аткинс. Погледна коженото палто на майка си и се запита дали Аткинс не е причината сега той да има три чифта обувки.

Тъкмо да го заговори, дойде д-р Паджет, който искаше да го запознае с професор Хенри Уайлд. Хари, естествено, много добре знаеше кой е той.