Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Чух, че се надявате да продължите в Оксфорд и да учите английски и литература — каза Уайлд.

— Само ако мога да уча при вас, сър.

— Виждам, че чарът на Ромео си остава и зад кулисите.

— А това е Ема Барингтън, сър.

Професорът се поклони.

— Бяхте наистина великолепна, госпожице.

— Благодаря, сър — отвърна Ема и добави: — Аз също се надявам да уча при вас. Кандидатствах за Съмървил от догодина.

Джак Тарант погледна мисис Клифтън и не пропусна да забележи неприкрития ужас в очите й.

— Дядо — каза Джайлс, когато председателят на настоятелите дойде при тях. — Това е приятелят ми Хари Клифтън.

Сър Уолтър топло се ръкува с Хари, след което прегърна внучката си и каза:

— Вие двамата накарахте стареца да се гордее.

За Джак и Мейзи ставаше болезнено ясно, че „злочестите влюбени“ изобщо нямат представа каква каша са забъркали.

Сър Уолтър нареди на шофьора си да откара мисис Барингтън и децата до Имението. Въпреки триумфа на Ема майка й не направи опит да скрие чувствата си, докато колата пътуваше към Чу Вали. Докато минаваха по алеята, Джайлс забеляза, че в салона свети.

Щом слязоха, Елизабет каза на Джайлс, Ема и Грейс да си лягат с тон, който не бяха чували от много години, а самата тя тръгна към салона. Джайлс и Ема с неохота се качиха по широкото стълбище, но седнаха на горното стъпало веднага щом майка им се скри от поглед. Грейс послушно се прибра в стаята си. Джайлс се запита дали майка му нарочно не беше оставила вратата отворена.

Съпругът й дори не вдигна глава към нея. На масата пред него имаш преполовена бутилка уиски и празна чаша.

— Несъмнено имаш някакво обяснение за непростимото си поведение — каза Елизабет.

— Не съм длъжен да ти давам никакви обяснения.

— Не знам как Ема успя да превъзмогне отвратителното ти поведение тази вечер.

Барингтън си наля още една чаша и я гаврътна.

— Уредих Ема незабавно да бъде отписана от „Ред Мейдс“. Следващия срок ще учи в училище, което ще е достатъчно далеч, за да не види никога повече онова момче.

Горе на стълбите Ема избухна в сълзи. Джайлс я прегърна.

— Какво е направил Хари Клифтън, че се държиш по такъв срамен начин?

— Не е твоя работа.

— Разбира се, че е моя работа — каза Елизабет, като се мъчеше да запази спокойствие. — Говорим за дъщеря ни и за най-добрия приятел на сина ти. Ако Ема се е влюбила в Хари, а аз подозирам тъкмо това, не мога да се сетя за по-приятен и по-приличен младеж, по когото да си изгуби ума.

— Хари Клифтън е син на курва. Именно затова съпругът й я напусна. И повтарям: на Ема никога вече няма да й бъде позволено да се види с това копеле.

— Лягам си, преди да съм си изпуснала нервите — заяви Елизабет. — Не си и помисляй да идваш при мен в това състояние.

— Нямам намерение да идвам при теб в каквото и да било състояние — отвърна Барингтън, докато си наливаше пак. — Не си ми доставяла удоволствие в леглото, откакто се помня.

Ема изтича в стаята си и се заключи. Джайлс не помръдна.

— Ти си пиян — каза Елизабет. — Ще говорим утре, когато изтрезнееш.

— Няма за какво да говоря с теб утре — завалено отговори Барингтън, докато жена му излизаше.

След секунди главата му се отпусна на масата и той захърка.

Малко преди осем сутринта Дженкинс дръпна завесите на прозорците в салона. С нищо не показа изненадата си, че господарят се е свил в едно кресло и спи дълбоко, все още облечен във вечерен костюм.

Лъчите на изгряващото слънце накараха Барингтън да се размърда. Той примигна към иконома, след което си погледна часовника.

— Дженкинс, след час ще пристигне кола за Ема, така че се погрижи багажът й да е готов.

— Мис Ема не е тук, сър.

— Какво? Къде е? — остро попита Барингтън и се опита да стане, но се олюля и отново рухна в креслото.

— Нямам представа, сър. Двете с мисис Барингтън напуснаха къщата малко след полунощ.

— Къде са отишли според теб? — попита Хари, след като Джайлс му разказа за случилото се.

— Нямам представа — отвърна Джайлс. — Спах като пън. От Дженкинс успях да изкопча само, че малко след полунощ са взели едно такси до гарата.

— И казваш, че когато сте се прибрали, баща ти е бил пиян?

— Като тараба. Не беше изтрезнял и сутринта, когато слязох за закуска. Викаше и крещеше на всеки, който му попадне. Дори се опита да обвини мен за всичко. Така че реших да се махна и да отида при дядо ми и баба ми.

— Мислиш ли, че дядо ти знае къде са отишли?

— Едва ли, макар да не изглеждаше изненадан, когато му казах какво е станало. Баба каза, че мога да остана при тях колкото си искам.