Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Някакъв шанс да си намерим такси? — попита го Джайлс.

— Не, сър — отвърна началник-гарата. — Джок се прибира за чай към шест часа и няма да се върне поне още час.

Джайлс се замисли дали да не му обясни мнението си за логиката на Джок, но се отказа.

— Тогава ще бъдете ли така добър да ни кажете как можем да стигнем до замъка Мългелри?

— Пеша — услужливо отвърна началник-гарата.

— И накъде по-точно да вървим? — попита Джайлс, като се мъчеше да запази търпение.

— Ей нанататък — отвърна мъжът и посочи нагоре по хълма. — Няма начин да го пропуснете.

„Ей нанататък“ се оказа единствената вярна информация, предложена им от началник-гарата, защото след като бяха вървели повече от час, вече съвсем се беше стъмнило, а не се виждаше никакъв замък.

Джайлс вече започваше да се чуди дали няма да прекарат първата си нощ в шотландските възвишения под открито небе в компанията на някое стадо овце, когато Хари извика:

— Ето го!

Джайлс се загледа през мъгливия сумрак и макар че все още не можеше да различи очертанията на замък, духът му се приповдигна, като видя далечни светлини. Продължиха натам и след още четвърт час стигнаха огромна врата от ковано желязо. Не беше заключена. Докато вървяха по дългата алея, Джайлс чу лай, но отникъде не изскочиха кучета. След около още километър и половина стигнаха до ров с мост и тежка дъбова врата в другия му край. Не изглеждаше особено гостоприемна за непознати.

— Остави говоренето на мен — каза Джайлс, докато вървяха по моста.

Удари три пъти вратата с юмрук и след секунда тя се отвори. На прага стоеше гигантски мъж с шотландска пола, тъмно сако, бяла риза и бяла папийонка — главният стюард.

Огромният мъж погледна надолу към изтощените и раздърпани младежи и каза:

— Добър вечер, мистър Джайлс.

Джайлс можеше да се закълне, че никога не е виждал този човек.

— Негово Благородие ви очаква за вечеря.

ДЖАЙЛС И ХАРИ КЛИФТЪН ПЪТУВАТ КЪМ МЪЛГЕЛРИ — (ТЧК) — ПРИСТИГАТ КЪМ ШЕСТ — (ТЧК)

Лорд Харви подаде телеграмата на Джайлс и се изкиска.

— Изпратена е от общия ни приятел капитан Тарант. Сгреши само времето на пристигането ви.

— Наложи се да вървим пеша от гарата — запротестира Джайлс с пълна уста.

— Да, мислех да пратя колата да изчака последния влак, но за добрия апетит няма нищо по-хубаво от една здрава разходка из хълмовете.

Хари се усмихна. Почти не беше говорил, откакто бяха седнали на масата, а тъй като Ема беше настанена чак в другия край, трябваше да се задоволи само с изпълнени с копнеж погледи и да се пита дали ще им се удаде да останат насаме.

Отначало им сервираха гъста шотландска яхния, която излапа малко по-бързо от приличното, но когато Джайлс поиска допълнително, той също кимна да му сложат. Щеше да помоли и за още, ако останалите не бяха завързали любезен разговор, докато ги чакаха да свършат, за да поднесат основното ястие.

— Не е нужно да се тревожите, че се чудят къде сте се дянали — каза лорд Харви. — Вече изпратих телеграми на сър Уолтър и мисис Клифтън и ги уверих, че и двамата сте добре и на сигурно място. Не си направих труда да се свържа с баща ти, Джайлс — добави той без други коментари.

Джайлс погледна майка си и я видя как свива устни.

След малко вратите на трапезарията се отвориха и трима слуги с ливреи влязоха да изнесат купите. След тях влязоха трима други със сребърни подноси, на които имаше нещо, което заприлича на Хари на шест малки пилета.

— Надявам се, че обичате яребици, мистър Клифтън — каза лорд Харви, когато поставиха птицата пред него. За първи път се обръщаха към него с „мистър“. — Лично ги застрелях.

Хари не успя да измисли подходящ отговор. Загледа как Джайлс взема ножа и вилицата и отрязва малки парченца от птицата, което му припомни за първото им хранене заедно в „Сейнт Бийд“. Когато чиниите на другите бяха опразнени, Хари беше успял да хапне само три хапки и се зачуди колко ли стар трябва да стане, преди да може да каже: „Не, благодаря, предпочитам още една супа“.

Нещата се пооправиха донякъде, когато поставиха в центъра на масата голям поднос с различни плодове, някои от които Хари не бе виждал никога. Искаше му се да попита домакина за имената им и за страните, от които са докарани, но си спомни за първия си банан, когато определено беше сгафил. Затова отново предпочете да следва примера на Джайлс и да гледа кое трябва да се бели, кое да се реже и кое може просто да се отхапе.