Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Когато приключи, дойде един слуга и постави до чинията му купа вода. Хари тъкмо се канеше да я вземе и да отпие, когато видя как лейди Харви потапя пръсти в своята купа и след това слугата й дава ленена кърпа, за да си избърше ръцете. Хари също топна пръсти във водата и кърпата се появи като по магия.

След вечеря дамите се оттеглиха в салона. Хари искаше да отиде при тях, за да може най-сетне да поговори с Ема и да й разкаже за всичко случило се, след като се беше отровила на сцената. Но веднага след като тя излезе, лорд Харви се облегна назад и направи знак на помощник-иконома да му поднесе пура. Друг прислужник му наля голяма чаша коняк.

Лорд Харви отпи, кимна и пред Джайлс и Хари също се появиха чаши. Икономът затвори кутията за пури и им наля чак тогава.

— Така — рече лорд Харви след две-три енергични дръпвания. — Да разбирам ли, че и двамата се надявате да продължите в Оксфорд?

— Хари е сигурна работа — отвърна Джайлс. — Аз обаче трябва да направя две-три стотици през лятото, за предпочитане едната на „Лордс“, ако искам изпитната комисия да погледне през пръсти на по-очевидните ми недостатъци.

— Джайлс е твърде скромен, сър — обади се Хари. — Има точно толкова шанс да влезе, колкото и аз. В края на краищата той е капитан не само на отбора по крикет, но и на училището.

— Е, ако успеете, това ще са три от най-щастливите години в живота ви, бъдете сигурни. Разбира се, стига хер Хитлер да не е толкова глупав, че да реши да повтори последната война с празната надежда, че ще обърне резултата.

Тримата вдигнаха чаши и Хари отпи първата си глътка коняк. Вкусът не му хареса и той се запита дали няма да е неприлично, ако остави питието, но лорд Харви му се притече на помощ.

— Може би е време да идем при дамите — рече той, пресуши чашата си, загаси пурата, стана и излезе от трапезарията, без да чака мнението на гостите си.

Двамата младежи го последваха към салона.

Лорд Харви седна до Елизабет, а Джайлс смигна на Хари и отиде при баба си. Хари седна до Ема на дивана.

— Колко галантно от твоя страна да изминеш целия път дотук, Хари — каза тя и докосна ръката му.

— Много съжалявам за случилото се след представлението. Искрено се надявам, че не аз съм причината за проблема.

— Как би могъл да си причината, Хари? Не си направил нищо, че баща ми да говори с мама по този начин.

— Но не е тайна, че баща ти не иска да сме заедно. Дори на сцената.

— Да говорим за това утре сутринта — прошепна Ема. — Ще си направим една дълга разходка из хълмовете. Така ще могат да ни подслушват само овцете.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Хари. Искаше му се да хване ръката й, но твърде много погледи непрекъснато се стрелкаха в тяхна посока.

— Сигурно и двамата сте много уморени след такова изтощително пътуване — каза лейди Харви. — Защо не си легнете? Ще се видим утре на закуска.

Хари не искаше да си ляга — искаше да остане с Ема и да се опита да разбере дали е открила защо баща й е толкова против двамата да са заедно. Джайлс обаче незабавно стана, целуна баба си и майка си и пожела лека нощ. Хари нямаше друг избор, освен да последва примера му. Наведе се, целуна Ема по бузата, благодари на домакина за чудесната вечер и тръгна след Джайлс.

Докато вървяха по коридора, спря да се възхити на един натюрморт — купа плодове от някой си Пеплоу; в същия миг Ема изскочи от салона, прегърна го и нежно го целуна по устните.

Джайлс продължи нагоре по стълбите, сякаш не е забелязал нищо, а Хари не откъсваше поглед от вратата на салона. Ема се отдръпна, когато чу тя да се отваря, и прошепна:

— Лека нощ! Върви! Върви!

— Без теб не ще е лека тя, уви 12 12 Шекспир, „Ромео и Жулиета“, превод Валери Петров. — Б.пр. — отвърна Хари.

— Накъде тръгвате? — попита Елизабет Барингтън.

— Ще катерим Краг Ковен — отвърна Ема. — Не ни чакайте, може никога вече да не ни видите.

Майка й се разсмя.

— Тогава гледайте да се облечете добре, защото дори овцете настиват там горе. — Изчака ги да излязат и добави: — Джайлс, дядо ти желае да ни види в кабинета си в десет.

Думите й звучаха повече като заповед, отколкото като молба.

— Да, майко — каза той, обърна се към прозореца и загледа как Хари и Ема вървят по пътеката към Краг Ковен. Бяха изминали само няколко метра, преди Ема да хване Хари за ръката. Джайлс се усмихна, когато двамата завиха и изчезнаха зад редицата борове.

Когато часовникът започна да отброява часа, Джайлс закрачи бързо по коридора, за да стигне до кабинета преди десетия удар. Дядо му, баба му и майка му млъкнаха, когато влезе. Явно го чакаха.