Джеффри Арчер - Времето ще покаже

За първи път от завръщането си Елизабет се усмихна.

— Татко, мога ли и аз да те питам нещо? — обади се Джайлс.

— Разбира се.

— Ти ли поръча двамата с Хари да бъдем следени, докато пътувахме за Шотландия?

— Да, Джайлс. Отчаяно исках да разбера къде са отишли майка ти и Ема, за да мога да им се извиня за отвратителното си поведение. Моля те, опитай да ми простиш.

Всички се обърнаха към Ема, която все още не бе казала нито дума. Когато заговори, думите й изненадаха всички.

— Ще трябва да разкажеш на Хари всичко, което разказа на нас — прошепна тя. — И ако той е склонен да ти прости, трябва да го приемеш в семейството ни.

— С удоволствие бих го приел в семейството, скъпа, макар че ще е разбираемо, ако той не пожелае да говори с мен. Но не мога да му разкажа истината за случилото се с баща му.

— Защо? — поиска да знае Ема.

— Защото майката на Хари ясно даде да се разбере, че не желае синът й да разбере как е умрял баща му, тъй като от малък са му казвали, че той бил храбър мъж и загинал във войната. До този момент аз спазвах обещанието си да не разкривам на никого какво се случи през онзи ужасен ден.

Елизабет Барингтън стана, отиде до съпруга си и нежно го целуна. Барингтън захлипа. След малко Джайлс отиде при тях и прегърна баща си през рамото.

Ема не помръдна от мястото си.

— Майка ти винаги ли е изглеждала толкова добре? — попита Джайлс. — Или просто остарявам?

— Нямам представа — отвърна Хари. — Мога само да кажа, че и твоята майка е много елегантна.

— Колкото и да я обичам, тя изглежда направо праисторическо изкопаемо в сравнение с твоята — каза Джайлс, докато Елизабет Барингтън вървеше към тях с чадърче в ръка.

Подобно на всяко друго момче, Джайлс се ужасяваше от това в какъв ли костюм ще се появи майка му. Колкото до подбора на шапките, положението беше още по-зле и от това с мъжките вратовръзки, тъй като всяка майка и дъщеря се опитваха да се надминат една друга.

Хари се вгледа по-внимателно в майка си, която бъбреше с д-р Паджет. Трябваше да признае, че тя привлича повече внимание от другите майки, и намираше това за малко смущаващо. Беше обаче доволен, че вече не изглежда да има финансови грижи, и предполагаше, че стоящият от дясната й страна мъж има нещо общо с това.

Колкото и да беше благодарен на мистър Аткинс, идеята той да му стане пастрок изобщо не му харесваше. В миналото мистър Барингтън може и да бе проявявал прекалена ревност към дъщеря си, но Хари не можеше да отрече, че самият той се чувстваше по подобен начин по отношение на майка си.

Неотдавна тя му бе казала, че мистър Фрамптън бил толкова доволен от работата й в хотела, че я направил началник на нощната смяна и увеличил заплатата й. И наистина, Хари вече не трябваше да чака панталоните да му станат къси, за да бъдат сменени. Но дори той се изненада, когато тя не коментира цената на пътуването му до Рим с Дружеството на любителите на изкуството.

— Колко се радвам да те видя в деня на твоя триумф, Хари — каза мисис Барингтън. — Две награди, ако си спомням правилно. Съжалявам, че Ема не може да е с нас да сподели славата ти, но, както посочи мис Уеб, от нейните момичета не можело да се очаква да бъдат освободени заради нечий друг годишен акт, дори братята им да са училищни капитани.

Мистър Барингтън се присъедини към тях и Джайлс наблюдаваше внимателно как баща му се ръкува с Хари. Все още се долавяше определена липса на топлина от негова страна, макар че никой не можеше да отрече, че прави всичко възможно да го скрие.

— Е, Хари, кога очакваш резултатите от Оксфорд? — попита Барингтън.

— Някъде през следващата седмица, сър.

— Сигурен съм, че ще ти предложат място. За жалост за Джайлс нещата ще са на кантар.

— Не забравяйте, че и той имаше своя момент на слава — посочи Хари.

— Не си спомням такова нещо — рече мисис Барингтън.

— Мисля, че Хари има предвид стоте точки, които отбелязах на „Лордс“, мамо.

— Колкото и достойно за възхищение да е това, изобщо не мога да разбера как подобно нещо може да ти помогне да влезеш в Оксфорд — каза баща му.

— По принцип бих се съгласил с теб, папа, ако не беше фактът, че професорът по история седеше до председателя по време на първенството — каза Джайлс.

Последвалият смях бе заглушен от звъна на звънеца. Момчетата забързаха към голямата зала, а родителите ги последваха на няколко крачки зад тях.

Джайлс и Хари заеха местата си сред префектите и носителите на награди на първите три реда.