Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Седни, скъпо момче — каза дядо му.

— Благодаря, сър — отвърна Джайлс и се настани на един стол между майка си и баба си.

— Предполагам, че това може да се опише като военен съвет — каза лорд Харви и погледна от високото си кожено кресло, сякаш се обръщаше към събрание на борда. — Ще се опитам да запозная всички с положението, преди да решим как да действаме най-добре.

Джайлс бе поласкан, че дядо му вече го смята за пълноправен член на семейния съвет.

— Снощи се обадих на Уолтър по телефона. Той е толкова потресен от поведението на Хюго по време на представлението, колкото бях и аз, когато Елизабет ми разказа, макар че се наложи да го осведомявам за случилото се, след като тя се е върнала в Имението. — Майката на Джайлс сведе глава, но не го прекъсна. — Казах му също, че съм провел дълъг и сериозен разговор с дъщеря си и че смятаме, че има само два възможни начина на действие.

Джайлс чакаше неспокойно.

— Ясно заявих на Уолтър, че ако Елизабет изобщо помисли за връщане в Имението, ще се наложи Хюго да направи някои отстъпки. Първо, трябва да се извини безусловно за отвратителното си поведение.

Бабата на Джайлс кимна в знак на съгласие.

— Второ, никога — повтарям, никога — да не се опитва да махне Ема от училище и в бъдеще напълно да подкрепя усилията й да влезе в Оксфорд. Бог знае, че за младите мъже и без това е достатъчно трудно да продължат образованието си, а за жените е почти невъзможно… Третото и най-важното ми искане, по което съм непреклонен, е да обясни на всички ни защо се държи така ужасно с Хари Клифтън. Подозирам, че това може би има нещо общо с вуйчото на Хари, който навремето е откраднал пари от кабинета му. Греховете на бащите са едно, но на вуйчото… Отказвам да приема, че смята Клифтън за недостоен да дружи с неговите деца, както е твърдял така често пред Елизабет, защото баща му бил докер, а майка му — сервитьорка. Може би Хюго е забравил, че моят дядо е бил незначителен чиновник във фирма на търговци на вино, а неговият собствен дядо е напуснал училище на дванайсетгодишна възраст и е започнал като докер, подобно на бащата на младия Клифтън. И в случай, че някой е забравил, аз съм първият лорд Харви в тази фамилия, а вие също си оставате повече или по-малко новобогаташи.

На Джайлс му се прииска да закрещи от радост.

— И тъй — продължи лорд Харви, — за всички ни е повече от очевидно какво изпитват един към друг Ема и Хари, което едва ли следва да ни изненадва, тъй като те са изключителни млади хора. Ако след време техните отношения разцъфтят, никой няма да е по-доволен от Виктория и мен. По този въпрос Уолтър е напълно съгласен с мен.

Джайлс се усмихна. Харесваше му идеята Хари да стане член на семейството, макар да не вярваше, че баща му може да приеме това.

— Казах на Уолтър — продължи дядо му, — че ако Хюго смята за невъзможно да приеме тези условия, Елизабет няма да има друг избор, освен незабавно да подаде молба за развод. При което аз ще трябва да се оттегля от борда на „Барингтънс“ и да оповестя на всеослушание причините за постъпката си.

Това натъжи Джайлс, тъй като той знаеше, че в семейството им никога не е имало развод.

— Уолтър любезно се съгласи да се свърже с мен през следващите няколко дни, след като успее да поговори със сина си, но ми каза, че Хюго вече е обещал да спре да пие и че изглежда искрено разкаян. Позволете ми накрая да ви напомня, че това е семеен въпрос и в никакъв случай не бива да се обсъжда с външни хора. Трябва да се надяваме, че това ще се окаже просто един неприятен инцидент, който бързо ще бъде забравен.

На следващата сутрин бащата на Джайлс се обади и помоли да разговаря със сина си. Започна да се извинява надълго и нашироко, обясни колко съжалява, че е обвинявал Джайлс за нещо, което било изцяло по негова вина. Умоляваше го да направи всичко по силите си, за да убеди майка си и Ема да се върнат в Глостършир, за да посрещнат Коледа в Имението. Надяваше се също, че инцидентът бързо ще бъде забравен, както бе предположил тъст му. Не спомена нито веднъж името на Хари Клифтън.

След като слязоха от влака на Темпъл Мийдс, Джайлс и майка му изчакаха в колата, докато Ема се сбогува с Хари.

— Току-що прекараха заедно девет дни — рече Джайлс. — Да не са забравили, че ще се видят отново утре?

— И може би вдругиден — каза майка му. — Но все пак не забравяй, че колкото и малко вероятно да ти изглежда, някой ден същото може да се случи и с теб.

Ема най-сетне се качи в колата, но докато се отдалечаваха, продължи да гледа през задния прозорец, докато Хари не изчезна от поглед.