Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Ако желаете да ви се обадя, просто кажете: „Да, точно така“ и ще се свържа с вас след малко, сър.

— Да, точно така — каза Барингтън и затвори.

Извади чекова книжка от чекмеджето в бюрото си и написа думите „Да се плати на Бристолската общинска фондация“ и на отделен ред „Триста паунда“. Подписа чека и го предаде на Стария Джак, който го разгледа внимателно и кимна.

— Ще го сложа в плик — каза Барингтън, натисна един бутон под бюрото си и в кабинета влезе мис Пот.

— Да, сър?

— Мистър Тар тръгва към банката — каза Барингтън, докато поставяше чека в плика. Запечата го и го адресира до мистър Прендъргаст, като добави думичката „ЛИЧНО“ с големи букви, след което го даде на Стария Джак.

— Благодаря — каза Джак. — Ще ви доставя документа лично веднага щом се върна.

Барингтън кимна и в този момент телефонът на бюрото му зазвъня. Той изчака Стария Джак да излезе от кабинета, преди да вдигне.

Стария Джак взе трамвая до Бристол — реши, че в този случай разходите си заслужават. След двайсет минути влезе в банката и каза на младежа на рецепцията, че носи писмо за мистър Прендъргаст. Младежът не изглеждаше особено впечатлен, докато Стария Джак не добави:

— От мистър Хюго Барингтън е.

Младежът незабавно изостави поста си и поведе Стария Джак през залата и по един дълъг коридор до кабинета на управителя. Почука на вратата, отвори я и обяви:

— Този господин носи писмо от мистър Барингтън, сър.

Мистър Прендъргаст скочи от мястото си, ръкува се със стареца и го поведе към стола от другата страна на бюрото.

Стария Джак му подаде плика и каза:

— Мистър Барингтън ме помоли да ви го предам лично.

— Да, разбира се — отвърна Прендъргаст, който незабавно позна почерка на един от най-ценните си клиенти.

Разряза плика, извади чека и мълчаливо впери поглед в него.

— Тук има някаква грешка — каза накрая.

— Няма грешка — рече Стария Джак. — Мистър Барингтън желае цялата сума да се изплати на Бристолската общинска фондация колкото се може по-скоро, както ви поръча по телефона само преди половин час.

— Но аз не съм разговарял с мистър Барингтън тази сутрин — каза Прендъргаст и му върна чека.

Стария Джак зяпна невярващо празния документ. Нужни му бяха само няколко мига да осъзнае, че Барингтън явно е сменил чековете, когато мис Потс влезе в кабинета. Истинската гениалност на постъпката му бе да адресира плика до мистър Прендъргаст и да го маркира с „ЛИЧНО“ — по този начин гарантираше, че той няма да бъде отворен, докато не бъде предаден на управителя. Но оставаше още една загадка, която Джак не можеше да разгадае — с кого беше разговарял по телефона Барингтън?

Напусна забързано кабинета, без да каже нито дума на Прендъргаст. Прекоси залата и изтича на улицата. Наложи му се да чака само няколко минути трамвая до пристанището. Когато мина през портала едва ли беше отсъствал повече от час.

Някакъв непознат мъж крачеше към него. Около него витаеше атмосфера на военен и Стария Джак се запита дали накуцването му не е останало от някакво раняване през Голямата война.

Забърза покрай него и продължи по кея. С облекчение видя, че вратата на вагона е затворена, а когато я отвори, остана още по-доволен, че всичко си е на мястото, точно както го беше оставил. Отпусна се на колене и вдигна ъгъла на килима.

Показанията му за полицията вече не бяха там. Детектив инспектор Блейкмор би описал кражбата като работа на професионалист.

Стария Джак зае мястото си в петата редица богомолци с надеждата, че никой няма да го познае. Катедралата беше така пълна, че хората, които не можеха да си намерят места в страничните капели, стояха по пътеките или се тълпяха отзад.

Стария Джак се просълзи, докато епископът на Бат и Уелс говореше за безрезервната вяра на баща му в Бог и как след преждевременната смърт на съпругата му каноникът се посветил на служба на обществото.

— Доказателство за това — обяви епископът и вдигна ръце към огромното множество — е броят на събралите се тук, независимо от произход и среда, които са дошли да го изпратят и да засвидетелстват почитта си към него.

— И макар този човек да не знаеше що е суета, той не можеше да скрие своята гордост от единствения си син Джак, който със своята самоотвержена смелост, кураж и готовност да жертва собствения си живот в Южна Африка по време на войната с бурите спаси толкова много свои другари и заслужи най-високото военно отличие — кръста „Виктория“. — Епископът замълча, погледна към петата редица и добави: — И аз съм безкрайно доволен да го видя днес сред нас.