Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Както всеки път, когато преглеждаше „Таймс“, Стария Джак запази некролозите за последно. Беше стигнал онази възраст, когато умираха и по-млади мъже от него, при това не само във войни.

Обърна страницата и пребледня. Заля го непоносима тъга. Без да бърза, прочете некролога на преподобния Томас Александър Тарант, каноник на катедралата в Уелс, описан в заглавието като набожен човек. Когато приключи с четенето на известието за смъртта на баща си, го заля срам.

— Седем паунда и четири шилинга? — повтори Стария Джак. — Но аз останах с впечатление, че сте получили чек за шестстотин паунда от „Бристол и Западна Англия“ — „в изпълнение на договорните задължения“, ако си спомням точните думи.

— Така е — каза Мейзи, — но когато върнах първоначалния кредит, лихвата по него и банковите такси, останах със седем паунда и четири шилинга.

— Толкова съм наивен — промълви Стария Джак. — Като си помисля, че за миг, само за миг наистина реших, че Барингтън се опитва да помогне.

— Не сте и наполовина наивен като мен — каза Мейзи. — Защото ако си бях помислила дори за миг, че е замесен този човек, нямаше да взема и пени от парите му. Но тъй като го направих, изгубих всичко. Дори работата си в хотела.

— Но защо? — попита Стария Джак. — Мистър Фрамптън винаги е казвал, че сте незаменима.

— Е, явно вече не е така. Когато го попитах защо ме изхвърля, той отказа да посочи причина. Каза само, че получил оплакване от мен от „безукорен източник“. Едва ли е съвпадение, че бях изхвърлена в деня, след като „безукорният източник“ се отби в „Роял“ да поговори с управителя.

— Видяхте ли Барингтън да влиза в хотела? — попита Стария Джак.

— Не, но го видях да излиза. Не забравяйте, криех се на задната седалка на колата му и го чаках.

— Разбира се — рече Стария Джак. — И какво стана, когато повдигнахте пред него въпроса за Хари?

— Докато бяхме в колата, той на практика призна, че е виновен за смъртта на Артър — отвърна Мейзи.

— Да не би след всичките тези години най-сетне да се е разкаял? — невярващо попита Стария Джак.

— Не точно — отвърна Мейзи. — По-скоро се изпусна, но когато оставих плика с училищните сметки на седалката до него, го прибра в джоба си и каза, че ще види с какво може да помогне.

— И вие се вързахте?

— Направо налапах въдицата — призна Мейзи. — Когато спря колата, дори излезе, за да ми отвори вратата. Но в мига, в който слязох, ме събори на земята, скъса сметката и си замина.

— Затова ли ви е насинено окото?

Мейзи кимна.

— И освен това ме заплаши, че ще ме вкара в лудница, ако помисля да се свържа с жена му.

— Това е просто блъф — успокои я Стария Джак. — Дори той не може да стигне дотам.

— Може и да сте прав — съгласи се Мейзи, — но не съм склонна да поемам такъв риск.

— А дори да кажете на мисис Барингтън, че съпругът й е отговорен за смъртта на Артър, достатъчно ще е той да й каже, че сте сестра на Стан Танкок, и тя няма да повярва на нито една ваша дума.

— Може би — рече Мейзи. — Но едва ли ще пренебрегне така леко твърденията ми, че е възможно съпругът й да е баща на Хари…

Стария Джак замълча потресен и се помъчи да осмисли думите й.

— Не само съм наивен, но и пълен глупак — успя да промълви накрая. — Хюго Барингтън не го е грижа дали жена му ще повярва, или не, че е замесен в смъртта на съпруга ви. Най-големият му страх е, че Хари може да открие, че може би той е баща му…

— Но аз никога не бих казала това на Хари — рече Мейзи. — Последното, което искам, е да прекара живота си в питане кой всъщност е баща му.

— Точно на това и залага Барингтън. И след като пречупи вас, ще иска да унищожи Хари.

— Но защо? — попита Мейзи. — Хари не му е направил нищо.

— Разбира се, че не е. Но ако успее да докаже, че е най-големият син на Хюго Барингтън, може да претендира да наследи не само титлата, но и всичко, което върви с нея, а в същото време Джайлс ще остане без нищо.

Сега беше ред на Мейзи да изгуби дар слово.

— Е, след като открихме истинската причина Барингтън да желае толкова силно изхвърлянето на Хари от гимназията, може би е време да посетя сър Уолтър и да му кажа някои неприятни истини за сина му.

— Не, само това не правете — замоли го Мейзи.

— Защо не? Това може да е единственият ни шанс да задържим Хари в Бристолската гимназия.

— Може би. Но също така ще гарантира, че брат ми Стан ще бъде изхвърлен. А и бог знае на какво още е способен Барингтън.

Стария Джак помълча. Накрая каза: