Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Бързо излезе от умивалнята с надеждата да намери липсващата страница на бюрото на мис Потс. Не се изненада, когато го намери разчистено, с празно кошче до него. Предпазливо отвори вратата на кабинета на административния директор, надникна и видя липсващата страница на бюрото на мистър Хюго. Седна в коженото кресло с висока облегалка и зачете.

Първата му реакция, след като свърши, бе да се запита дали ще се наложи Хари да напусне училището.

В статията пишеше, че ако застрахователната компания не изплати пълната премия, мисис Клифтън ще бъде изправена пред банкрут. По-нататък се казваше, че говорител на „Бристол и Западна Англия“ ясно дал да се разбере, че компанията няма да изплати нито пени, докато полицията не отхвърли всички заподозрени, посочени от застрахователя. „Какво ли още ще й се случи на горката жена“, помисли Стария Джак.

Репортерът внимаваше да не споменава Мейзи по име, но Стария Джак изобщо не се съмняваше защо фотографията й е поместена на такова видно място на първа страница. Продължи да чете материала. Когато откри, че по случая работи детектив инспектор Блейкмор, изпита мъничко надежда. Точно на този джентълмен нямаше да му отнеме много време да разбере, че мисис Клифтън изгражда неща, а не ги изгаря.

Забеляза писмото едва когато остави вестника на бюрото на мистър Хюго. Не му влизаше в работата и нямаше да му обърне внимание, ако не бе видял в него името „мисис Клифтън“.

Зачете се. Трудно му бе да повярва, че именно Хюго Барингтън е осигурил петстотинте паунда, с които мисис Клифтън да купи „При Тили“. Запита се защо му е да помага на Мейзи. Може би се чувстваше гузен за смъртта на съпруга й? Или се бе засрамил, че е изпратил невинен човек в затвора за престъпление, което той не е извършил? Та нали беше върнал Танкок на старото му място веднага след освобождаването му. Стария Джак започна да се пита дали не трябва да преразгледа мнението си за Хюго. Спомни си думите на сър Уолтър: „Той не е чак толкова лош, да знаеш“.

Отново прочете писмото. Беше от мистър Прендъргаст, управителя на Национална провинциална банка. Той пишеше, че е притиснал застрахователната компания да изпълни договорните си задължения и да изплати на мисис Клифтън цялата сума по полицата — 600 паунда. Мисис Клифтън, посочваше Прендъргаст, е невинна жертва и детектив инспектор Блейкмор неотдавна съобщил на банката, че тя вече не е в кръга на заподозрените.

В последния абзац Прендъргаст предлагаше двамата с Барингтън да се срещнат в близко бъдеще, за да разрешат въпроса, така че мисис Клифтън да получи пълната сума, която й се полага. Стария Джак вдигна очи, когато часовникът на бюрото отброи седем часа.

Изгаси лампата и забърза по коридора и надолу по стълбите. Не искаше да закъснява за представлението на Хари.

Когато се прибра, Стария Джак взе броя на „Таймс“, който му бе оставил Хари през седмицата. Никога не обръщаше внимание на рекламите на първа страница, тъй като не се нуждаеше от ново бомбе, тиранти или от първото издание на „Брулени хълмове“.

Обърна страницата и попадна на снимка на крал Едуард VIII по време на ваканция с яхта в Средиземноморието. До него стоеше една американка, мисис Симпсън. Материалът беше подплатен с двусмислени изрази, но дори на Гръмовержеца му бе трудно да подкрепи младия крал в желанието му да се ожени за разведена жена. Това натъжи Стария Джак, защото той се възхищаваше на Едуард, особено след като миналата година бе посетил уелските миньори и така ясно бе изразил съчувствието си към участта им. Но, както казваше навремето бавачката му, ще има сълзи преди лягане.

След това Стария Джак дълго чете статията за новия закон за промяна на тарифите, който току-що бе минал на второ четене в Парламента въпреки заявлението на подстрекателя Уинстън Чърчил, че не бил „ни риба, ни рак“ и че никой нямало да има полза от него, в това число и правителството, когато наближат изборите. С нетърпение очакваше да чуе нецензурираното мнение на сър Уолтър по въпроса.

По-нататък научи, че Британската предавателна корпорация е излъчила първото си телевизионно предаване от Александра Палас. Все още не можеше да проумее тази концепция. Как може образ да бъде излъчен до дома ти? Самият той нямаше дори радио и нямаше абсолютно никакво желание да се сдобива с телевизор.

Продължи със спортните страници и откри фотография на елегантно облечения Фред Пери под заглавието „Шампионът на Уимбълдън печели за трети път Откритото първенство на САЩ“. По-нататък кореспондентът от тенискортовете предлагаше някои от чуждите състезатели да носят шорти на Форест Хилс — поредното нещо, което Джак не можеше да приеме.