Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Много мило от ваша страна, че го казвате — рече Стария Джак. — Ще се опитам да не ви губя много време, но трябва да знам дали „Сейнт Бийд“ все още осигурява дисканти за хора на „Сейнт Мери Редклиф“?

— Определено, сър. Въпреки многото промени в този модерен свят тази традиция си остава все същата.

— По мое време — каза Стария Джак — училището отпускаше всяка година стипендия за хорист, който показва изключителен талант.

— Продължаваме да го правим, сър. Всъщност ще разглеждаме кандидатите за стипендия през следващите няколко седмици.

— От всяко училище в областта ли?

— Да, от всяко училище, което може да ни предложи изключително качествен дискант. Но кандидатите трябва да имат и солидни познания.

— Е, щом нещата са такива, бих искал да ви предложа един кандидат — каза Стария Джак.

— Разбира се, сър. В кое училище учи в момента момчето?

— В начално училище „Мериууд“.

Отново последва дълга пауза.

— Трябва да призная, че за първи път ще имаме кандидат точно от това учебно заведение. Случайно да знаете името на учителя по музика?

— Няма учител по музика, но можете да се свържете с учителя на момчето, мистър Холкомби, който ще ви запознае с ръководителката на хора му — отвърна Стария Джак.

— Мога ли да попитам за името на момчето?

— Хари Клифтън. Ако искате да го чуете как пее, препоръчвам ви да присъствате на сутрешната служба в „Рождество Христово“ тази неделя.

— Вие ще бъдете ли там, сър?

— Не — отвърна Стария Джак.

— Как да се свържа с вас, след като чуя как пее момчето? — попита Фробишър.

— Никак — твърдо отговори Стария Джак и затвори телефона.

Можеше да се закълне, че чу стъпки по чакъла отвън, докато сгъваше листчето. Бързо изгаси лампата, измъкна се от кабинета на мистър Хюго и излезе в коридора.

Чу отваряща се врата, последвана от гласове по стълбите. Последното, което му трябваше, бе да го открият на петия етаж, който бе недостъпен за всички извън управата на компанията и мис Потс. Не искаше да поставя сър Уолтър в неудобно положение.

Заслиза бързо по стълбите. Беше стигнал третия етаж, когато видя мисис Нетълс да върви към него с парцал в едната ръка и кофа в другата. Не познаваше жената с нея.

— Добър вечер, мисис Нетълс — каза Стария Джак. — Какво чудесно време за нощни обиколки.

— Добър вечер, Джак — отвърна тя, докато минаваше покрай него.

След като зави зад ъгъла, той спря и се заслуша.

— Това е Стария Джак — чу гласа на мисис Нетълс. — Така нареченият нощен пазач. Абсолютно смахнат е, но е безобиден. Така че ако се натъкнеш на него, просто не му обръщай внимание…

Стария Джак се засмя тихо, докато гласът й заглъхваше.

Докато вървеше към вагона, се запита колко ли време ще мине преди Хари да дойде за съвет дали да кандидатства за стипендията за хорист в „Сейнт Бийд“.

Хари почука на вратата на вагона, влезе и се настани на мястото срещу Стария Джак в първа класа.

По време на занятията в „Сейнт Бийд“ Хари можеше да се вижда редовно със Стария Джак само в събота сутрин. Джак бе върнал комплимента, като присъстваше на сутрешната служба в „Сейнт Мери Редклиф“, където от задната скамейка се наслаждаваше да гледа как мистър Фробишър и мистър Холкомби сияят от гордост от протежето му.

По време на ваканциите Стария Джак никога не беше сигурен кога точно ще се появи Хари, защото той приемаше железопътния вагон едва ли не като втори дом. Когато момчето се връщаше за поредния срок в „Сейнт Бийд“, Стария Джак тъгуваше за компанията му. Беше дълбоко трогнат, когато мисис Клифтън го описа като бащата, когото Хари никога не бе имал. И наистина, за него Хари беше синът, когото винаги бе искал.

— Днес рано приключи обиколката, а? — отбеляза Стария Джак, докато търкаше очи и примигваше към Хари, който влезе във вагона една събота сутрин.

— Не, просто ти си задрямал, старче — отвърна Хари и му даде вчерашния „Таймс“.

— А ти с всеки ден ставаш все по-безочлив, млади човече — ухили му се Стария Джак. — Е, как върви разнасянето на вестници?

— Добре. Мисля, че ще успея да спестя достатъчно пари, за да купя часовник на майка ми.

— Разумен подарък, като се има предвид новата й работа. Но можеш ли да си го позволиш?

— Вече спестих четири шилинга — отвърна Хари. — Доколкото мога да преценя, до края на ваканцията ще са шест.

— Избрал ли си вече часовника?

— Да. На витрината на мистър Дийкинс е, но няма да се задържи още дълго там — каза Хари и се ухили.