Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Сър Уолтър повдигна вежда.

— Мога ли да попитам защо?

— Не, не можеш — отвърна Стария Джак. — Просто трябва да посетя един джентълмен и се налага да съм облечен подобаващо.

През годините Стария Джак беше толкова отслабнал, че дрехите на сър Уолтър му висяха като парцали на плашило. Освен това, подобно на плашило, той беше по-висок от стария си приятел и се наложи да отпусне крачолите на панталоните, но дори тогава те едва стигаха до глезените му. Въпреки това той смяташе, че туидовият костюм, карираната риза и вратовръзката на райета ще свършат работа за тази среща.

Когато Стария Джак излезе за първи път от години от района на пристанището, неколцина познати му лица се обърнаха, за да погледнат за втори път елегантно облечения непознат.

Когато в четири следобед училищният звънец иззвъня, Стария Джак отстъпи в сенките, докато шумните деца се изсипаха през портала на „Мериууд“, подобно на бягащи затворници.

Мисис Клифтън чакаше вече десет минути и когато видя майка си, Хари с неохота й позволи да го хване за ръка. Страшно добре изглеждаща жена, помисли си Стария Джак, докато гледаше как двамата се отдалечават. Както винаги, Хари подскачаше, не спираше да бърбори и буквално преливаше от енергия, досущ като „Ракета“ на Стивънсън 9 9 Джордж Стивънсън (Стефенсон) (1781 — 1848), един от основоположниците на парния железопътен транспорт в Англия. Локомотивът му „Ракета“ е бил с мощност 13 конски сили. — Б.пр. .

Стария Джак ги изчака да изчезнат от поглед, пресече улицата и влезе в училищния двор. Ако беше облечен със старите си дрехи, някой щеше да го спре и да го отпрати много преди да стигне до входа. Огледа коридора и забеляза учител, който вървеше към него.

— Извинете, че ви безпокоя, но търся мистър Холкомби — каза Стария Джак.

— Третата врата отляво — отвърна мъжът и посочи по коридора.

Стария Джак спря пред вратата на мистър Холкомби и почука.

— Влез.

Стария Джак отвори вратата и се озова пред млад мъж с дълга черна роба, покрита с прах от тебешир. Седеше на масата пред редиците празни чинове и проверяваше тетрадки.

— Извинете, че ви безпокоя — рече Стария Джак. — Търся мистър Холкомби.

— Значи търсенето ви приключи — отвърна учителят и остави писалката.

— Името ми е Тар — каза Стария Джак, като пристъпи напред. — Приятелите обаче ме наричат Джак.

Лицето на Холкомби грейна.

— Обзалагам се, че вие сте човекът, при когото Хари Клифтън ходи на гости повечето сутрини.

— Боя се, че да — призна Стария Джак. — Извинявам се.

— Не е нужно — отвърна Холкомби. — Иска ми се само и аз да имах такова влияние върху него, каквото имате вие.

— Именно затова дойдох при вас, мистър Холкомби. Убеден съм, че Хари е изключително дете и че трябва да му се даде всяка възможност да извлече най-доброто от дарбите си.

— Напълно споделям мнението ви — каза Холкомби. — И подозирам, че той има един талант, за който дори вие не знаете.

— И какъв е той?

— Има глас като на ангел.

— Но не е ангел — каза Стария Джак и се усмихна.

— Съгласен съм, но именно гласът може да се окаже най-добрият ни шанс да разбием защитата му.

— Какво имате предвид? — попита Стария Джак.

— Има вероятност да се изкуши да постъпи в хора на „Рождество Христово“. Така че ако успеете да го убедите да идва по-често в училище, ще мога да го науча да чете и пише, сигурен съм.

— Защо това е толкова важно за един хор?

— Задължително условие на църквата е и мис Мънди, която ръководи хора, отказва да прави изключения от правилото.

— В такъв случай от мен се иска само да се погрижа момчето да посещава часовете ви, така ли? — попита Стария Джак.

— Можете да направите и повече. Вие самият бихте могли да го обучавате в дните, в които не идва на училище.

— Но аз не съм квалифициран да обучавам деца.

— Хари Клифтън не се впечатлява от квалификациите, а и двамата знаем, че той ви слуша. Може би ще успеем да работим като екип.

— Но ако Хари разбере какво сме се наговорили, нито един от двама ни няма да го види отново.

— Колко добре го познавате само — с въздишка отбеляза учителят. — Просто ще трябва да се погрижим да не научи.

— Подозирам, че това може да се окаже сериозно предизвикателство, но съм склонен да опитам — рече Стария Джак.

— Благодаря ви, сър — каза мистър Холкомби. Помълча за момент и добави: — Питах се дали ще ми позволите да ви стисна ръката.

Стария Джак го погледна изненадано, но му подаде ръка. Ръкуваха се сърдечно.