Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Видях как Клифтън влезе в корпуса на „Мейпъл Лийф“ да направи някакви последни проверки, преди заварчиците да запечатат двойното дъно. Вероятно резкият вой на сирената беше разсеял всички; едната смяна си тръгваше, другата застъпваше и заварчиците трябваше да започнат бързо, ако искаха да свършат работата си до края на работното време и да спечелят бонусите си. Никой не се замисли дали Клифтън е излязъл от двойното дъно. Аз също.

Всички приехме, че трябва да е чул сирената и е сред стотиците докери, излизащи през портала на път към домовете си. За разлика от шурея си, Клифтън рядко се отбиваше да пийне в „Свинята и свирката“, а предпочиташе да се прибере направо в дома си на Стил Хаус Лейн при жена си и детето си. Тогава още не познавах жена му и детето му и може би никога нямаше да се срещна с тях, ако онази нощ Артър Клифтън се беше прибрал у дома.

Втората смяна работеше с пълна сила, когато чух Танкок да реве с цяло гърло. Видях го да сочи корпуса на кораба, но Хаскинс, главният бригадир, просто му махна с ръка да се разкара, сякаш беше някаква досадна муха.

Щом разбра, че няма да стигне доникъде с Хаскинс, Танкок се спусна по мостчето и се затича по кея към Барингтън Хаус. Щом се сети накъде е тръгнал, Хаскинс се втурна след него и почти го настигна, когато работникът нахълта през летящите врати в щабквартирата на компанията.

За моя изненада няколко минути по-късно Танкок изтича отново навън; още повече се изненадах, когато след него се появиха Хаскинс и административният директор. Не можех да си представя какво би могло да накара мистър Хюго да напусне кабинета си след толкова кратък разговор със Стан Танкок.

Открих причината доста скоро, защото веднага щом пристигна при дока, мистър Хюго нареди всички да спрат работа, да оставят инструментите и да запазят мълчание, сякаш почитат паметта на падналите герои във войната. И наистина, минута по-късно Хаскинс нареди на всички да продължат работата си.

Едва тогава си дадох сметка, че Артър Клифтън може би все още се намира в двойното дъно. Но не можех да допусна, че някой може да е толкова коравосърдечен и да си тръгне, ако си е помислил дори за миг, че някой може да се е оказал в капан в стоманен гроб, създаден от самия него.

Когато заварчиците отново почнаха работа, мистър Хюго каза нещо на Танкок и докерът забърза към портала и изчезна. Погледнах да видя дали Хаскинс пак не хуква след него, но бригадирът явно бе по-загрижен да натиска хората си да работят здравата, за да наваксат изгубеното време, досущ като надзирател на приковани към греблата роби на галера. Малко след това мистър Хюго се качи в колата си и потегли към Барингтън Хаус.

Следващия път, когато погледнах през прозореца на вагона, видях Танкок да влиза тичешком през портала и да се насочва към сградата. Този път не излезе близо половин час, а когато най-сетне се появи, изглеждаше по-спокоен. Реших, че явно е намерил Клифтън и просто е отишъл да съобщи на мистър Хюго.

Погледнах към кабинета на мистър Хюго и го видях да стои до прозореца и да гледа след отдалечаващия се Танкок. Остана там, докато докерът не изчезна от поглед. Няколко минути по-късно мистър Хюго излезе от сградата, качи се в колата си и потегли.

Щях да забравя за случилото се, ако Артър Клифтън беше дошъл за сутрешната смяна. Той обаче не се появи. Никога вече.

На следващата сутрин един детектив инспектор, Блейкмор, ме посети във вагона ми. Често можеш да прецениш характера на човек по начина, по който се отнася с другите. Блейкмор бе един от редките хора, които могат да видят по-далеч от носа си.

— Казвате, че сте видели Станли Танкок да излиза от Барингтън Хаус вчера вечерта между седем и седем и трийсет, така ли?

— Да, видях го — потвърдих аз.

— Стори ли ви се да бърза, да е неспокоен или да се опитва да се измъкне незабелязано?

— Тъкмо обратното — отвърнах. — Направи ми впечатление, че изглежда много по-спокоен предвид обстоятелствата.

— Предвид обстоятелствата? — повтори Блейкмор.

— Само около час преди това той твърдеше, че приятелят му Артър Клифтън е останал в капан в двойното дъно на „Мейпъл Лийф“ и никой не иска да му помогне.

Блейкмор записа думите ми в бележника си.

— Имате ли представа къде е отишъл Танкок след това?

— Не — отговорих. — За последен път го видях да излиза през портала, прегърнал през рамо един от другарите си.

— Благодаря ви, сър — каза детектив инспекторът. — Много ми помогнахте.