Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Разбира се, сър — каза Прендъргаст, докато се ръкуваха. — Можете да разчитате на мен.

— Да поддържаме връзка, друже — каза Барингтън, докато се качваше в колата си. — Сигурен съм, че отново ще прибягна до услугите на банката.

Прендъргаст се усмихна.

Докато Хюго караше към града, мислите му се върнаха към Мейзи Клифтън. Беше й нанесъл удар, от който едва ли щеше да се опомни, а сега смяташе да я просне окончателно в нокаут.

Влезе в Бристол, като се питаше къде ли е тя в момента. Сигурно сядаше със сина си да му обясни защо ще трябва да напусне гимназията в края на летния срок. Дали поне за момент си е въобразявала, че Хари може да продължи обучението си, сякаш нищо не се е случило? Хюго реши да не повдига въпроса пред Джайлс, докато момчето не му каже тъжната новина, че приятелят му Хари няма да се върне в училище за шести клас.

Гневът пламваше в него само при мисълта, че собственият му син трябва да продължи в Бристолската гимназия. Така и не бе казал на Елизабет и на баща си истинската причина Джайлс да не получи място в Итън.

Мина покрай катедралата, продължи по Колидж Грийн и зави към входа на хотел „Роял“. Беше подранил с няколко минути за срещата, но бе сигурен, че управителят няма да го остави да чака. Мина през въртящата се врата и закрачи през фоайето. Нямаше нужда да пита къде се намира кабинетът на мистър Фрамптън.

Секретарката на управителя скочи на крака веднага щом Хюго влезе.

— Ще кажа на мистър Фрамптън, че сте тук — каза тя и почти изтича в съседния кабинет.

Миг по-късно управителят се появи.

— За мен е удоволствие да ви видя, мистър Барингтън — каза той, докато го въвеждаше в кабинета си. — Надявам се вие и мисис Барингтън да сте добре.

Хюго кимна и седна срещу управителя на хотела, без да се ръкува с него.

— След като поискахте да се срещнем си позволих да проверя уговорката за годишната вечеря на компанията ви — каза Фрамптън. — Доколкото разбирам, гостите ще са малко над триста, нали?

— Не ме интересува колко ще са гостите — отвърна Хюго. — Не се срещам с вас заради вечерята, Фрамптън. Бих искал да обсъдим един частен въпрос, който намирам за изключително противен.

— Много съжалявам да го чуя — каза Фрамптън и се изпъна, все едно е глътнал бастун.

— Един директор на филиал на компанията ни беше отседнал в хотела в четвъртък вечерта и на следващия ден направи много сериозно изявление, с което съм длъжен да ви запозная.

— Да, разбира се — каза Фрамптън и изтри изпотените си длани в панталоните си. — Последното, което искаме, е някой от ценните ни гости да остане недоволен.

— Радвам се да го чуя — каза Хюго. — Въпросният джентълмен отседнал в хотела след затварянето на ресторанта и отишъл в Палмовия салон с надеждата, че ще може да хапне нещо.

— Аз лично въведох услугата — вметна Фрамптън и си позволи скована усмивка.

— Поръчал на млада дама, която като че ли била главната — продължи Хюго, без да обръща внимание на коментара.

— Да, това трябва да е нашата мисис Клифтън.

— Нямам представа коя е била — каза Хюго. — Докато тя му сервирала кафе и сандвичи, в Палмовия салон влязъл друг джентълмен, направил поръчка и помолил да бъде занесена в стаята му. Приятелят ми забелязал само, че мъжът имал лек ирландски акцент. След това приятелят ми платил сметката си и се прибрал в стаята си. Станал рано на следващата сутрин, тъй като искал да закуси и да прегледа бележките си преди срещата на борда. Когато излязъл от стаята си, видял същата жена, все още облечена в униформата си, да излиза от стая триста седемдесет и едно. Тя отишла до края на коридора и излязла през прозореца на противопожарната стълба.

— Абсолютно съм ужасен, сър. Аз…

— Въпросният член на борда помоли при следващите му посещения в Бристол да му запазваме стая в друг хотел. Фрамптън, никак не искам да изглеждам превзет, но „Роял“ винаги е бил място, където с радост водя жена си и децата си.

— Мога да ви уверя, мистър Барингтън, че въпросната персона ще бъде незабавно освободена, без препоръки. Позволете да добавя колко съм благодарен, че ме запознахте с този случай.

Хюго стана от стола си.

— Разбира се, не бих искал да споменавате за мен или за компанията, ако сметнете за нужно да освободите въпросната дама.

— Можете да разчитате на дискретността ми — каза Фрамптън.

Едва сега Хюго се усмихна за първи път.

— Между другото ще ви призная, че с нетърпение очакваме годишната вечеря, която несъмнено ще бъде по обичайните ви високи стандарти. Догодина ще честваме стогодишнината на компанията, така че съм сигурен, че баща ми ще иска да разбие няколко бутилки шампанско в старото корито.