Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Жалко — каза Хюго с все така кисела физиономия.

— Не е задължително — каза Мичъл. — Застрахователната компания ще издаде на мисис Клифтън чек на стойност шестстотин паунда като пълно и окончателно уреждане на отношенията им.

Хюго отново се усмихна и каза тихо:

— Интересно дали е казала на сина си.

Дори да бе чул коментара му, Мичъл го игнорира.

— Единствената друга информация, която може би ще представлява някакъв интерес за вас — продължи той, — е, че мистър Патрик Кейси отседна в хотел „Роял“ в петък вечерта и е завел лицето на вечеря в „Плимсол Лайн“. След това двамата се върнали в хотела, тя се качила с него в стаята му, номер триста седемдесет и едно, и останала там до седем часа на следващата сутрин.

Последва дълго мълчание, което винаги означаваше, че бившият полицай е приключил с месечния си договор. Хюго извади плик от вътрешния си джоб и го подаде тайно на Мичъл, който отново не погледна работодателя си и хвърли последното парче хляб на доволната Роузи.

— Мистър Прендъргаст дойде — каза мис Потс и се отмести, за да направи път на банкера.

— Много мило от ваша страна, че изминахте целия път дотук — каза Хюго, когато Прендъргаст влезе в кабинета. — Надявам се, разбирате защо не исках да обсъждам такъв строго поверителен въпрос в банката.

— Напълно ви разбирам — отвърна Прендъргаст, който беше отворил кожената си чанта и бе извадил дебела папка още преди да седне. Плъзна един лист по бюрото към мистър Барингтън.

Хюго провери най-долния ред и се облегна в креслото си.

— Само да обобщим, ако позволите — каза Прендъргаст. — Вие вложихте капитал в размер на петстотин паунда, с които мисис Клифтън да купи кафенето „При Тили“ на Броуд стрийт. Договорът беше за цялата сума плюс сложна лихва пет процента годишно, които следва да се изплатят на принципала в рамките на пет години. Макар че „При Тили“ успя да декларира малка печалба през първата и втората година на мисис Клифтън, предприятието така и не успя да събере достатъчно големи излишъци, за да може тя да плаща лихвата или някаква част от основната сума, така че към времето на пожара мисис Клифтън ви дължеше петстотин седемдесет и два паунда и шестнайсет шилинга. Към тази сума трябва да добавя банковата комисиона от двайсет паунда, с която цялата сума възлиза на петстотин деветдесет и два паунда и шестнайсет шилинга. Разбира се, това ще бъде покрито от застраховката, което означава, че докато вашата инвестиция е гарантирана, мисис Клифтън ще остане на практика без нищо.

— Ама че лош късмет — отбеляза Хюго. — Мога ли да попитам защо окончателната сума не включва комисиона за услугите на мистър Кейси? — добави той, след като проучи по-внимателно числата.

— Мистър Кейси уведоми банката, че няма да представя никакви сметки за услугите си.

Хюго се намръщи.

— Поне една добра новина за бедната жена.

— Точно така. Както и да е, боя се, че тя няма да е в състояние да поеме таксите за обучението на сина си в Бристолската гимназия от следващия срок.

— Колко тъжно — рече Хюго. — Значи момчето ще бъде изключено?

— Съжалявам да го кажа, но това е неизбежното заключение — потвърди мистър Прендъргаст. — Наистина много жалко, защото тя страшно обича детето си и мисля, че е готова да жертва едва ли не всичко, само да продължи обучението му.

— Много жалко — каза Хюго, докато затваряше папката и се изправяше. — Няма да ви задържам повече, мистър Прендъргаст. Имам среща в града след половин час. Да ви закарам?

— Много мило от ваша страна, мистър Барингтън, но няма да е необходимо. И аз съм с кола.

— Какво карате? — попита Хюго, докато вземаше куфарчето си и тръгваше към вратата.

— „Морис Оксфорд“ — отвърна Прендъргаст, напъха бързо документите в чантата си и го последва.

— Народната кола — рече Хюго. — Чувам, че е много надеждна, също като вас, мистър Прендъргаст. — Двамата се разсмяха, докато слизаха заедно по стълбите. — Тъжна история с мисис Клифтън — каза Хюго, докато излизаха от сградата. — Но пък и аз не съм съвсем убеден, че подкрепям жените да се заемат с бизнес. Вижда ми се противоестествено.

— Напълно съм съгласен — каза Прендъргаст, когато спряха при колата на Барингтън. — Пък и едва ли можехте да направите нещо повече за горката жена — добави той.

— Много любезни думи от ваша страна, Прендъргаст — рече Хюго. — Но въпреки това ще ви бъда задължен, ако информацията за участието ми във всичко това си остане само между нас.