Джеффри Арчер - Времето ще покаже

И двамата запазиха мълчание, докато Хюго не затвори вратата на кабинета.

— Какво си направил, че училището да вземе такава драстична мярка? — остро попита баща му и се настани в креслото си.

— Хванаха ме да крада от бюфета — каза Джайлс. Стоеше в средата на стаята и не помръдваше.

— Има ли някакво просто обяснение за това? Може би някаква грешка?

— Няма, сър — отвърна Джайлс, като се мъчеше да сдържи сълзите си.

— Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?

— Не, сър. — Джайлс се поколеба. — Освен…

— Освен какво?

— Винаги подарявах сладкишите, папа. Никога не съм ги задържал за себе си.

— На Клифтън, доколкото се досещам.

— И на Дийкинс — каза Джайлс.

— Клифтън ли те издаде?

— Не, не ме е издал — твърдо отвърна Джайлс. — Всъщност веднага щом разбрал какво правя, Хари започнал незабелязано да връща сладкишите в бюфета. И на Дийкинс също. Дори пое вината върху себе си, когато мистър Фробишър го обвини в кражба.

Последва дълго мълчание.

— Значи си отстранен временно, а не изключен, така ли? — попита най-сетне баща му.

Джайлс кимна.

— Мислиш ли, че ще те приемат следващия срок?

— Съмнявам се — отвърна Джайлс.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото никога не бях виждал директора така ядосан.

— Майка ти ще е двойно по-ядосана, когато научи.

— Моля те, папа, не й казвай — замоли се Джайлс и избухна в сълзи.

— И как според теб да й обясня защо си се върнал седмица по-рано и може дори да не се върнеш в „Сейнт Бийд“ за следващия срок?

Джайлс не се опита да отговори, а продължи тихо да хлипа.

— И само бог знае какво ще кажат дядо ти и баба ти — добави баща му, — когато се наложи да им кажа защо няма да продължиш в Итън.

Последва нова дълга пауза.

— Иди в стаята си и не помисляй да слезеш долу, докато аз не кажа.

— Да, сър — отвърна Джайлс и понечи да излезе.

— И каквото и да правиш, не говори с никого, особено пред прислугата.

— Да, папа — каза Джайлс и изтича от стаята, като едва не се сблъска с Дженкинс по стълбите.

Хюго се опита да измисли дали няма начин да промени ситуацията, преди да му се наложи да отговори на неизбежното обаждане на директора. Опря лакти върху бюрото и отпусна глава на ръцете си, но мина известно време преди погледът му да се фокусира върху чека.

На устните му се появи усмивка, докато добавяше третата нула и слагаше подписа си.

Мичъл се беше настанил в един ъгъл на чакалнята и четеше „Бристол Ивнинг Поуст“. Хюго влезе и седна през една седалка от него.

— Лицето се опитва да събере петстотин паунда за бизнес начинание — каза Мичъл, без да откъсва поглед от вестника.

— Че към какъв бизнес би могла да проявява интерес?

— Към кафенето „При Тили“ — отвърна Мичъл. — Оказва се, че е работила там, преди да се премести в Палмовия салон в „Роял“. Мис Тили неотдавна получила оферта за заведението на стойност петстотин паунда от някой си мистър Едуард Аткинс. Изобщо не я е грижа за Аткинс и казала на лицето, че ако успее да събере същата сума, предпочита тя да поеме кафенето й.

— Но как изобщо може да се надява, че ще събере толкова много пари?

— Може би с помощта на човек, който иска да има над нея финансов контрол, който в един по-късен момент може да се окаже предимство?

Хюго замълча. Мичъл продължаваше да се прави, че чете вестника.

— Обърнала ли се е към някого, за да се опита да събере сумата? — попита Хюго.

— В момента се съветва с някой си мистър Патрик Кейси, представител на финансова компания „Дилън и Ко“ със седалище в Дъблин. Специализирани са в уреждане на кредити за частни клиенти.

— Как мога да се свържа с този Кейси?

— Не ви съветвам да го правите — каза Мичъл.

— Защо?

— Той посещава Бристол средно веднъж месечно и винаги отсяда в „Роял“.

— Няма да се срещаме в „Роял“.

— Установил е доста близки отношения с въпросното лице. При всяко свое посещение я води на вечеря или на театър, а неотдавна са я видели да се връща с него в хотела, където са прекарали нощта заедно в стая триста седемдесет и едно.

— Забележително — отбеляза Хюго. — Нещо друго?

— Може би ще ви е интересно да научите, че лицето използва услугите на Национална провинциална банка на Корн стрийт четирийсет и девет. Управителят се казва мистър Прендъргаст. В момента балансът на сметката й е дванайсет паунда и девет шилинга.

На Хюго му се искаше да попита как Мичъл се е добрал до тази поверителна информация, но премълча.