Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Загледа с интерес как Джайлс развързва панделката на пакета и двамата видяха за първи път подаръка. Дори необузданата радост на сина му от радиото не събуди усмивка у Хюго. Трябваше да зададе на Клифтън въпрос, но не биваше да изглежда така, сякаш отговорът на момчето е от особена важност.

Мълчеше, докато трите момчета се редуваха да сменят двете станции и слушаха напрегнато странните гласове и музика от говорителя. Успехите им се съпровождаха от смях и ръкопляскания.

Мисис Барингтън се разприказва с Хари за неотдавнашния концерт „Месия“, на който бе ходила, като добави колко й е харесало изпълнението му на „Но аз зная, Изкупителят ми е жив“.

— Благодаря, мисис Барингтън — каза Хари.

— Надяваш ли се да продължиш в Бристолската гимназия, след като завършиш „Сейнт Бийд“, Клифтън? — включи се в разговора Хюго.

— Само ако спечеля стипендия, сър — отвърна Хари.

— Но нима това е толкова важно? — попита мисис Барингтън. — Нима няма да ти бъде предложено място, както на всяко друго момче?

— Майка ми не би могла да си позволи таксите, мисис Барингтън. Тя е сервитьорка в хотел „Роял“.

— Но баща ти…

— Той е мъртъв — каза Хари. — Загинал е във войната.

— Съжалявам — рече мисис Барингтън. — Не знаех.

В този момент вратата се отвори, помощник-икономът влезе с двуетажна торта на сребърен поднос и я сложи в центъра на масата. Джайлс духна всичките дванайсет свещи наведнъж и всички заръкопляскаха.

— А твоят рожден ден кога е, Клифтън? — попита Хюго.

— Беше миналия месец, сър — отвърна Хари.

След като Джайлс разряза тортата, Хюго стана и излезе, без да каже нито дума повече.

Отиде в кабинета си, но откри, че не може да се съсредоточи върху бележките за утрешната среща на борда. Отговорът на Клифтън означаваше, че ще му се наложи да потърси съвет от адвокат, специалист по наследяването.

След около час чу гласове във фоайето, после как външната врата се затваря и автомобилът се отдалечава. Няколко минути по-късно на вратата му се почука и Елизабет влезе в кабинета.

— Защо ни остави така внезапно? — попита тя. — И защо не дойде да се сбогуваш, когато Джайлс и гостите му си тръгваха?

— Утре сутринта ме чака много сложна среща на борда — отвърна той, без да я поглежда.

— Това не е причина да не кажеш довиждане на сина си, особено на рождения му ден.

— Страшно много неща са се струпали на главата ми — каза той, като все така не вдигаше поглед от бележките.

— Нищо не е толкова важно, че да налага да си груб с гостите. Държа се с Хари Клифтън по-зле, отколкото с някой от слугите.

Едва сега Хюго я погледна.

— Може би защото смятам Клифтън за по-нисш от слугите. — Елизабет го погледна смаяно. — Знаеш ли, че баща му е бил докер, а майка му е сервитьорка? Не съм сигурен, че Джайлс трябва да другарува с момче като него…

— Джайлс определено е на друго мнение, а и независимо от произхода си Хари е очарователно момче. Не мога да разбера какво толкова имаш против него. С Дийкинс не се отнесе по същия начин, а неговият баща е собственик на будка за вестници и списания.

— Но освен това Дийкинс е стипендиант отличник.

— А Хари е най-добрият стипендиант хорист на училището, както много добре знае всеки жител на Бристол, който ходи на църква. Надявам се следващия път, когато се срещнеш с него, да бъдеш малко по-цивилизован.

И без да каже нищо друго, Елизабет излезе от стаята и затвори ядосано вратата.

— Все повече се тревожа от предложенията на правителството за промени във вносните тарифи — каза Хюго, докато заемаше мястото отдясно на баща си — и за това как ще се отразят на финансовите ни резултати.

— Именно затова си имаме юрист в борда: за да ни съветва по подобни въпроси — каза сър Уолтър.

— Според моите изчисления, ако законът бъде приет, може да ни струва двайсет хиляди паунда на година. Не мислите ли, че няма да е зле да потърсим и друго мнение?

— Предполагам, че ще мога да поговоря със сър Джеймс Амхърст при следващото ми пътуване до Лондон.

— Ще пътувам за Лондон във вторник за годишната вечеря на Асоциацията на британските корабовладелци — каза Хюго. — Тъй като е юридически съветник на индустрията, може би аз следва да поговоря с него.

— Само ако си убеден, че е необходимо — каза сър Уолтър. — И не забравяй, че тарифата на Амхърст е на час, дори по време на вечеря.

Годишната вечеря на Асоциацията на британските корабовладелци се провеждаше в Гровнър Хаус и на нея присъстваха повече от хиляда членове и техните гости.