Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Бъдете сигурен, че никой не се подиграва ни Джайлс — каза старшата сестра. — Пък и без това най-добрият му приятел страда от същия недъг.

На връщане Хюго си мислеше, че трябва да се направи нещо преди нещата да станат неуправляеми. Реши отново да поговори с полковник Данвърс.

Каза на мис Потс, че не желае да го безпокоят, изчака тя да излезе и вдигна телефона.

— Обажда се Хюго Барингтън, полковник.

— Как си, момчето ми? — попита Данвърс.

— Добре, сър. Питах се дали не можете да ме посъветвате по един личен въпрос.

— Споделяй, друже.

— Търся нов началник на охраната и реших, че ще можете да ме насочите в правилната посока.

— Всъщност познавам един човек, който вероятно отговаря на изискванията, но не съм сигурен дали още е свободен. Ще проверя и ще ти се обадя.

Началникът на полицията спази обещанието си и звънна на следващата сутрин.

— Човекът, когото имах предвид, в момента е на непълен работен ден и търси нещо по-постоянно.

— Какво можете да ми разкажете за него? — попита Хюго.

— Беше подготвян за по-високи постове в системата, но се наложи да напусне, понеже бе лошо ранен, докато се опитваше да залови престъпник по време на обира в Мидланд Банк. Сигурно помниш историята. Дори националната преса писа. По мое мнение той е идеалният кандидат за твоите хора и, честно казано, ще си късметлия, че го имаш. Ако проявяваш интерес, ще ти дам подробностите в писмен вид.

Барингтън се обади на Дерек Мичъл от дома си, тъй като не искаше мис Потс да разбере какво е намислил.

Уговори си среща с бившия полицай в шест вечерта в понеделник, в хотел „Роял“, след като мисис Клифтън щеше да си е тръгнала и Палмовият салон щеше да е празен.

Хюго пристигна няколко минути по-рано и се насочи право към една маса в отсрещния край на помещението, за която при други обстоятелства не би и помислил. Настани се зад колоната, където срещата му с Мичъл щеше да остане незабелязана. Докато чакаше, превъртя наум списъка с въпроси, които се нуждаеха от отговор, ако смяташе да се довери на абсолютно непознат.

В шест часа без три минути през въртящата се врата мина висок, добре сложен мъж със стойката на военен. Тъмносиният му блейзър, сивите спортни панталони, късо подстриганата коса и лъснатите до блясък обувки недвусмислено намекваха за живот, подчинен на строга дисциплина.

Хюго стана и вдигна ръка, сякаш викаше келнер. Мичъл бавно прекоси помещението, без да се опитва да скрие лекото куцане — раната, която според Данвърс беше причината да бъде пенсиониран от полицията по инвалидност.

Хюго си спомни последния път, когато му се наложи да се среща лице в лице с полицай, но този път той щеше да задава въпросите.

— Добър вечер, сър.

— Добър вечер, Мичъл — каза Хюго, докато се ръкуваха.

След като Мичъл се настани, Хюго разгледа по-внимателно счупения му нос и намачканите уши и си спомни от бележките на полковник Данвърс, че човекът навремето се е състезавал за Бристол.

— Мичъл, от самото начало ще кажа — започна Хюго, без да си губи времето, — че онова, което искам да обсъдя с вас, е строго поверително и трябва да остане само между нас. — Мичъл кимна. — Всъщност е толкова поверително, че дори полковник Данвърс няма представа за истинската причина, поради която исках да се видим. Определено не търся човек, който да оглави охраната ми.

Лицето на Мичъл остана непроницаемо и той мълчаливо зачака по-нататъшните обяснения.

— Нуждая се от частен детектив — продължи Хюго. — Единствената му работа е да ми докладва всеки месец за действията на една жена, която живее в града и всъщност работи в този хотел.

— Разбирам, сър.

— Искам да зная всичко, с което се е заела, било то професионално или лично, колкото и незначително да изглежда. Тя нито за миг, повтарям, нито за миг не бива да заподозре, че проявявате интерес към нея. Така че преди да разкрия името й, ще ви попитам дали се смятате за способен да изпълните подобно поръчение?

— Тези неща никога не са лесни, но не са и невъзможни — каза Мичъл. — Като млад полицай участвах под прикритие в една операция, която осигури на един особено отвратителен тип шестнайсет години зад решетките. Ако той влезе в този хотел сега, сигурен съм, че няма да ме познае.

Едва сега Хюго си позволи да се усмихне за първи път.

— Преди да продължа — каза той, — трябва да зная дали сте готов да поемете подобно поръчение?

— Това зависи от няколко неща, сър.

— По-точно?

— Дали ще бъде постоянна работа, защото в момента работя като нощна охрана за една банка.