Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Елизабет най-сетне се появи от будоара си и както винаги се извини, че го е накарала да чака. Разстоянието от Имението до Барингтън Хол беше само три километра, а земята между двете къщи принадлежеше на фамилията. Когато няколко минути след осем Хюго и Елизабет влязоха в салона на родителите му, лорд Харви вече беше на второто си шери. Хюго хвърли поглед към останалите гости. Имаше само една двойка, която не познаваше.

Баща му незабавно го поведе към тях и го представи на полковник Данвърс, наскоро назначен за окръжен началник на полицията. Хюго реши да не споменава за сутрешната си среща с детектив инспектор Блейкмор, но малко преди да седнат на вечеря дръпна баща си настрана, за да му разкаже новините около кражбата, без нито веднъж да спомене за Артър Клифтън.

По време на вечерята от супа от дивеч, агне сукалче със зелен фасул и крем брюле разговорът засегна въпроси от посещението на Уелския принц в Кардиф и не особено приятните му изявления в подкрепа на миньорите през последните вносни такси на Лойд Джордж и ефектът им върху спедиторската индустрия, речта на Уинстън Чърчил пред Камарата на представителите, в която той предупреждаваше за превъоръжаването на Германия, до „Домът на разбитите сърца“ на Джордж Бърнард Шоу, който неотдавна бе предизвикал смесени отзиви у критиката. Накрая отново се върнаха към Уелския принц и вълнуващия въпрос как да му намерят подходяща съпруга.

Когато прислугата разчисти масата след десерта, дамите се оттеглиха в салона на кафе, а икономът предложи на господата бренди или портвайн.

— Доставено от мен и внесено от теб — каза сър Уолтър и вдигна чаша към лорд Харви, докато икономът обикаляше масата и предлагаше пури на гостите.

Лорд Харви запали една дебела „Ромео и Жулиета“ и се обърна към зет си.

— Баща ти ми каза, че някакъв мерзавец влязъл с взлом в кабинета ти и откраднал доста пари.

— Да, така е — отвърна Хюго. — Но с радост мога да кажа, че крадецът е заловен. Уви, оказа се един от собствените ни докери.

— Вярно ли е, Данвърс? — попита сър Уолтър. — Значи сте го хванали?

— Чух нещо такова, но не са ми казвали, че има повдигнато обвинение — отговори началникът на полицията.

— Как така? — възмути се лорд Харви.

— Защото онзи тип твърди, че аз съм му дал парите — намеси се Хюго. — Когато детектив инспекторът ме разпита сутринта, започнах да се чудя кой от нас двамата е престъпникът и кой е потърпевшият.

— Съжалявам, че сте го приели така — каза полковник Данвърс. — Мога ли да попитам кой води разследването?

— Детектив инспектор Блейкмор — каза Хюго и добави: — Останах с впечатлението, че май има зъб на семейството ни.

— Когато даваш работа на толкова много хора — каза сър Уолтър, докато оставяше чашата си на масата, — просто е неизбежно да не се намери някой, който да ти има зъб.

— Трябва да призная, че Блейкмор не е прочут с тактичността си — каза Данвърс. — Ще се заема с това и ако се окаже, че е прекалил, ще назнача някой друг да се заеме със случая.

Училището е най-щастливото време от живота, твърдеше Р. С. Шериф 7 7 Английски писател и драматург (1896 — 1975). — Б.пр. , но опитът на Хюго Барингтън не беше такъв. Въпреки това имаше чувството, че на сина му Джайлс учението ще му дойде „по-отръки“, както се изрази баща му.

Опита се да не си спомня какво се бе случило през първия му ден в училище преди двайсет и четири години. Отидоха до „Сейнт Бийд“ с лъскав файтон — той, баща му, майка му и по-големият му брат Николас, който тъкмо бе направен училищен капитан. Хюго избухна в сълзи, когато някаква друга гнида го попита най-невинно вярно ли е, че дядо му е бил докер. Сър Уолтър се гордееше, че баща му „сам се издърпал за тирантите“, но при осемгодишните първото впечатление си остава най-дълбоко. „Дядо бил докер. Дядо бил докер! Плачи, бебчо! Плачи, бебчо!“ — скандираше цялото спално помещение.

Днес синът му Джайлс щеше да пристигне в „Сейнт Бийд“ с ролс-ройса на сър Уолтър Барингтън. Хюго искаше да откара сина си със собствената си кола, но баща му не искаше и да чуе. „Три поколения Барингтънови са учили в «Сейнт Бийд» и Итън. Внук ми трябва да пристигне със стил“ — заяви той.

Хюго не посочи на баща си, че все още никой не е предложил на Джайлс място в Итън и че е напълно възможно момчето да има собствени идеи къде предпочита да учи. „Да не дава господ — все едно чу гласа на баща си. — Собствените идеи намирисват на бунт, а бунтовете трябва да се потушават.“