Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Нищо няма да върне приятеля ти — казах и поставих втора банкнота върху първата.

Погледът му не се откъсваше от парите.

— Пък и кой знае, може просто да е офейкал за няколко дни. Това едва ли може да се сметне за необичайно за него. — Поставих трета банкнота върху втората. — А когато се върне, другарите ти никога няма да ти позволят да забравиш случката. — Четвърта банкнота, последвана от пета. — И не искаш да те обвинят, че си губил времето на полицията, нали? Това е сериозно нарушение, за което могат да те вкарат зад решетките. — Още две банкноти. — И, разбира се, ще изгубиш работата си. — Той ме погледна и ясно видях как гневът му се сменя със страх. Още три банкноти. — Не можеш да очакваш да давам работа на човек, който ме обвинява в убийство. — Поставих последните две банкноти върху купчината. Пликът беше празен.

Танкок се извърна. Извадих портфейла си и добавих към купчината още една банкнота от пет паунда, още три паунда и десет шилинга — общо 68 паунда и 10 шилинга. Погледът му се върна върху парите.

— Там, откъдето идват, има още много — казах, като се мъчех да говоря убедително.

Танкок бавно пристъпи към бюрото и без да ме поглежда, събра банкнотите, напъха ги в джоба си и излезе, без да каже нито дума.

Отидох до прозореца и го загледах как излиза от сградата и бавно тръгва към портала.

Оставих сейфа отворен, пръснах част от съдържанието му по пода, пуснах празния плик на бюрото и излязох от кабинета, без да заключвам. Бях последният човек, напуснал сградата.

— Детектив инспектор Блейкмор, сър — каза мис Потс и се отдръпна, за да направи път на полицая да влезе в кабинета на административния директор.

Хюго Барингтън внимателно изучаваше инспектора, докато онзи влизаше. Едва ли беше много по-висок от задължителния минимум от метър и седемдесет и пет и имаше няколко излишни килограма, но въпреки това изглеждаше във форма. Беше с шлифер, купен сигурно през годините му на редови полицай, а на главата си носеше кафява филцова шапка по-скорошен модел, показваща, че е станал инспектор сравнително наскоро.

Двамата се ръкуваха и след като седна, Блейкмор извади от вътрешния джоб на сакото си бележник и писалка.

— Както знаете, сър, водя разследване на така наречената кражба, случила се снощи в тази сграда. — Барингтън не хареса израза „така наречената“. — Мога ли като начало да ви попитам кога открихте липсата на парите?

— Разбира се, инспектор — каза Барингтън, като се мъчеше да изглежда колкото се може по-съпричастен и готов да съдейства. — Пристигнах на доковете около седем сутринта и отидох право на депото, за да видя как се е представила нощната смяна.

— Всяка сутрин ли правите това?

— Не, само от време на време — отвърна Хюго. Въпросът го озадачи.

— И колко време прекарахте там?

— Двайсет, може би трийсет минути. После се качих в кабинета си.

— Значи сте били в кабинета си някъде към седем и двайсет, най-късно седем и трийсет.

— Да, приблизително тогава.

— Секретарката ви вече беше ли пристигнала?

— Да, разбира се. Рядко успявам да стигна тук преди нея. Страховита дама е — добави той с усмивка.

— Определено — съгласи се детектив инспекторът. — Значи мис Потс ви е казала, че сейфът ви е отварян?

— Да. Каза, че когато дошла сутринта, намерила вратата му отворена, а част от съдържанието му било пръснато по пода. Незабавно се обадила на полицията.

— Значи не е звъннала първо на вас, така ли, сър?

— Не, инспектор. По това време съм пътувал с колата насам.

— Значи казвате, че секретарката ви е пристигнала преди вас. А вчера вечерта преди нея ли си тръгнахте, сър?

— Не си спомням — каза Барингтън. — Но би било крайно необичайно да си тръгна след нея.

— Да, мис Потс потвърди това — каза детектив инспекторът. — Но тя също каза… — той погледна бележките си, — „Вчера вечерта си тръгнах преди мистър Барингтън, тъй като беше възникнал проблем, за който той трябваше да се погрижи“. — Блейкмор го погледна. — Можете ли да ми кажете за какъв проблем става дума, сър?

— Когато ръководите голяма компания като тази, непрекъснато изникват проблеми — каза Хюго.

— Значи не помните какъв точно проблем е изникнал вчера вечерта?

— Не, инспектор, не помня.

— Когато пристигнахте в кабинета си и открихте вратата на сейфа отворена, каква беше първата ви реакция?

— Проверих какво липсва.

— И какво открихте?

— Всичките ми пари в брой бяха изчезнали.