Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Това е той! — изкрещя Танкок.

И тогава звукът престана толкова внезапно, колкото бе започнал.

— Някой чу ли нещо? — извиках.

— Аз не чух нищо — отвърна Хаскинс и погледна към хората си, сякаш ги предизвикваше да му възразят.

Някои от работниците се взираха в него, а един-двама стиснаха заплашително чуковете си, сякаш само чакаха някой да ги поведе напред.

Почувствах се като капитан, на когото му е дадена последна възможност да предотврати бунт. Така или иначе, нямаше начин да победя. Ако кажех на хората да продължат работа, щяха да плъзнат слухове и всеки на пристанището рано или късно щеше да си мисли, че нося лична отговорност за смъртта на Клифтън. Щяха да минат седмици, месеци, може би дори години, преди да успея да възстановя авторитета си. Ако обаче наредях да разбият корпуса, всички надежди да излезем на печалба от договора щяха да бъдат погребани, а с тях и шансовете ми да стана председател на борда. Продължих да стоя с надеждата, че проточилото се мълчание ще убеди хората, че Танкок греши. С всяка следваща секунда увереността ми растеше.

— Май никой нищо не е чул, сър — накрая се обади Хаскинс. — Мога ли с ваше позволение да върна хората на работа?

Работниците не помръдваха и продължаваха да ме гледат предизвикателно. Хаскинс също ги изгледа, докато неколцина не сведоха поглед.

Обърнах се към бригадира и му наредих да се връщат на работа. Мога да се закълна, че в последвалия миг мълчание чух някакво почукване. Хвърлих бърз поглед към Танкок, но звукът бе заглушен от хилядите други шумове, когато работниците с неохота се върнаха по местата си.

— Танкок, я по-добре се разкарай и виж дали твоят човек не е в кръчмата — посъветва го Хаскинс. — И като го намериш, перни го по врата, че е изгубил времето на всички.

— А ако го няма, минете през дома му и питайте съпругата му дали не го е виждала — казах аз. Веднага осъзнах грешката си и побързах да добавя: — Ако е женен, разбира се.

— Да, шефе, женен е — отвърна Танкок. — За сестра ми.

— Ако не успеете да го откриете, докладвайте ми.

— Дотогава вече ще е късно — каза Танкок, обърна се и се отдалечи с отпуснати рамене.

— Хаскинс, ще бъда в кабинета си, ако има нужда от мен — казах и си тръгнах. Върнах се в Барингтън Хаус с надеждата никога вече да не видя Танкок.

Седнах зад бюрото си, но не можех да се съсредоточа върху писмата, оставени ми за подпис от мис Потс. Продължавах да чувам отново и отново онова почукване, досущ като нашумяла мелодия, която се е загнездила в ума ти и не ти дава дори да заспиш. Знаех, че ако Клифтън не се появи на работа утре сутринта, никога няма да се избавя от този звук.

През следващия час ставах все по-уверен, че Танкок явно е намерил зет си и съжалява, че се е показал като пълен глупак.

Това бе един от редките случаи, когато мис Потс напусна работното си място преди мен. Тъкмо заключвах чекмеджето на бюрото си и се канех да си тръгна, когато чух забързани стъпки по стълбището. Можеше да е само един човек.

Вдигнах поглед. Мъжът, когото се бях надявал да не видя никога повече, стоеше на прага. В очите му гореше ярост.

— Ти уби най-добрия ми приятел, копеле такова — каза той и размаха юмрук. — Все едно го уби със собствените си ръце!

— По-спокойно, Танкок — казах аз. — Кои знае, Клифтън може би все още е жив.

— Отишъл е в гроба, за да можеш да си свършиш навреме проклетата работа. Никой няма да се качи на този кораб, щом се разбере истината.

— Всеки ден в корабостроенето има смъртни случаи — отбелязах глупаво.

Танкок направи крачка към мен. Беше толкова ядосан, че за момент си помислих, че ще ме удари, но той спря и ме загледа свирепо, с разкрачени крака и стиснати юмруци.

— Когато кажа на полицията какво знам, ще трябва да признаеш, че само с една дума си можел да спасиш живота му. Но тъй като те вълнува само колко пари ще направиш, ще се погрижа никой на тези докове да не поиска да работи за теб.

Знаех, че ако се намеси полицията, половината Бристол ще си помисли, че Клифтън все още е в корпуса и трейдюнионът ще настоява за отварянето му. Случеше ли се подобно нещо, нямаше съмнение какво ще открият.

Бавно се надигнах от стола и отидох до сейфа в дъното на кабинета. Набрах кода, завъртях ключа, отворих вратата, извадих дебел бял плик и се върнах на бюрото. Взех сребърното ножче за разрязване на писма, отворих плика и извадих банкнота от пет паунда. Запитах се дали Танкок някога е виждал такава. Поставих я на попивателната подложка пред него и загледах как свинските му очички стават все по-големи и по-големи.