Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— А, да, спомням си. Вчера слязох на доковете, както ще потвърди и бригадирът ми, но се оказа фалшива тревога и пълна загуба на време за всички. Явно този Танкок просто е искал да разбере къде се намира сейфът, за да може да се върне по-късно и да ме обере.

— Той признава, че е идвал втори път в кабинета — каза Блейкмор и отново обърна страница на бележника си. — Твърди, че тогава сте му предложили шейсет и осем паунда и десет шилинга, ако си държи устата затворена за Клифтън.

— Никога не съм чувал по-възмутително твърдение.

— Тогава да обмислим алтернативата, сър. Да предположим, че някъде между седем и седем и половина вечерта Танкок наистина се връща в кабинета ви с намерението да ви обере. След като успява някак да влезе незабелязан в сградата, той се качва на петия етаж, стига до кабинета ви и отключва сейфа с вашия ключ или с ключа на мис Потс, вкарва кода, вади плика, разрязва го прилежно и вади парите, без изобщо да обръща внимание на кутията със златните монети. Оставя сейфа отворен, пръска част от съдържанието му по пода и оставя грижливо отворения плик на бюрото ви, а после изчезва яко дим.

— Не е задължително да е станало между седем и седем и половина — отсече Хюго. — Може да е дошъл по всяко време до осем сутринта.

— Не мисля, сър — отвърна Блейкмор. — Разбирате ли, Танкок има алиби за времето между осем и единайсет снощи.

— Несъмнено така нареченото „алиби“ е някой от дружките му — каза Барингтън.

— Трийсет и един от тях, според последното преброяване — потвърди детектив инспекторът. — Явно след като е откраднал парите ви, той отишъл в кръчмата „Свинята и свирката“ някъде към осем вечерта и не само че черпил всички, но и изчистил вересиите си. Платил на съдържателя с нова банкнота от пет паунда, която е у мен.

Детективът извади портфейла си, извади банкнотата и я постави на бюрото на Барингтън.

— Съдържателят също добави, че Танкок си тръгнал някъде към единайсет и бил толкова пиян, че двама от приятелите му трябвало да го изпратят до Стил Хаус Лейн, където и го намерихме тази сутрин. Длъжен съм да кажа, сър, че ако Танкок е човекът, който ви е обрал, ние сме спипали изпечен престъпник и ще се гордея, ако го тикна зад решетките. Подозирам, че сте имали предвид именно това, сър — добави той, като гледаше Барингтън право в очите, — когато сте му дали парите.

— И защо да правя това, за бога? — попита Хюго, като се мъчеше да овладее гласа си.

— Защото ако Станли Танкок бъде арестуван и пратен в затвора, никой няма да приеме сериозно историята му за Артър Клифтън. По една случайност никой не е виждал Клифтън от вчера следобед. Затова ще препоръчам на началниците си корпусът на кораба да бъде отворен час по-скоро, за да открием дали наистина става дума за фалшива тревога и дали Танкок е изгубил времето на всички.

Хюго Барингтън се погледна в огледалото и оправи вратовръзката си. Не беше разказал на баща си за инцидента с Артър Клифтън и за посещението на детектив инспектор Блейкмор. Колкото по-малко знаеше старецът, толкова по-добре. Беше му казал само, че от кабинета му били откраднати пари и че един от докерите е арестуван.

След като си сложи вечерното сако, Хюго седна на ръба на леглото и зачака жена си да приключи с обличането си. Мразеше да закъснява, но знаеше, че никакви приканвания не могат да накарат Елизабет да стане по-експедитивна. Вече беше проверил Джайлс и мъничката му сестра Ема, които спяха дълбоко.

Хюго искаше двама синове — наследник и един в резерва. Ема се оказа неудобство, което означаваше, че ще им се наложи да опитат отново. Баща му беше второ дете и беше изгубил по-големия си брат във войната с бурите в Южна Африка. По-големият брат на Хюго бе убит при Ипър с половината от полка си. Така Хюго можеше да очаква, че един ден не само ще поеме управлението на компанията, но и ще наследи титлата на баща си и семейното богатство.

Така че с Елизабет трябваше да опитат отново. Не че правенето на любов с жена му му доставяше някакво удоволствие. Всъщност не можеше да си спомни дали някога му е било приятно. Напоследък търсеше развлечения другаде.

„Бракът ви е пред Бога“ — казваше майка му. Баща му беше по-практичен. Смяташе, че събирането на първородния му син с единствената дъщеря на лорд Харви е по-скоро сливане, отколкото брак. Когато Николас беше убит на Западния фронт, годеницата му беше прехвърлена на Хюго. Това вече не приличаше на сливане, а по-скоро на придобиване. Хюго не се изненада, когато през първата брачна нощ откри, че Елизабет е девствена — за втори път девствена, ако трябва да сме точни.