Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Защо сте сигурен, че става въпрос за всички пари?

— Защото намерих този отворен плик върху бюрото си — каза Хюго и му го подаде.

— И колко пари имаше в плика, сър?

— Шейсет и осем паунда и десет шилинга.

— Изглеждате напълно сигурен в това.

— Точно така — каза Хюго. — Това трябва ли да ви изненадва?

— Просто мис Потс ми каза, че в сейфа имало само шейсет паунда, всичките в банкноти по пет. Можете ли да ми кажете, сър, откъде са дошли другите осем паунда и десет шилинга?

Хюго не отговори веднага.

— Понякога държа малко дребни в чекмеджето на бюрото си, инспектор — каза накрая.

— Сумата е доста голяма, за да се опише като „малко дребни“. Както и да е, нека за момент се върнем на сейфа. Когато влязохте в кабинета си сутринта, първото, което сте забелязали, е била отворената врата на сейфа.

— Точно така, инспектор.

— Имате ли ключ за него?

— Да, разбира се.

— Единствено вие ли сте човекът, който знае кода и има ключ, сър?

— Не. Мис Потс също има достъп до сейфа.

— Можете ли да потвърдите, че сейфът е бил заключен, когато си тръгнахте вчера вечерта?

— Да, той винаги е заключен.

— В такъв случай трябва да приемем, че кражбата е направена от професионалист.

— Какво ви кара да мислите така, инспектор? — попита Барингтън.

— Но ако е професионалист — каза Блейкмор, без да обръща внимание на въпроса, — странно е, че е оставил вратата на сейфа отворена.

— Не съм сигурен, че следвам мислите ви, инспектор.

— Ще ви обясня, сър. Професионалните касоразбивачи обикновено оставят всичко така, както си е било, за да не открият незабавно престъплението им. Така разполагат с повече време да се отърват от откраднатото.

— Повече време — повтори Хюго.

— Един професионалист би затворил вратата на сейфа и би си тръгнал с плика, така че да бъде по-вероятно да мине известно време, преди да откриете, че нещо липсва. Опитът ми показва, че някои хора не отварят сейфовете си дни, понякога дори седмици наред. Само аматьор би оставил кабинета ви в такъв хаос.

— Тогава може би става въпрос за аматьор?

— Но в такъв случай как би успял да отвори сейфа, сър?

— Може би по някакъв начин се е добрал до ключа на мис Потс?

— И до кода ли? Но мис Потс ме уверява, че всяка вечер си тръгва с ключа, също като вас, доколкото разбирам, сър. — Хюго замълча за момент. — Ще ми позволите ли да погледна в сейфа?

— Да, разбира се.

— Какво е това? — попита инспекторът и посочи една тънка кутийка на долния рафт на сейфа.

— Нумизматичната ми колекция, инспектор. Моето хоби.

— Ще бъдете ли така добър да я отворите, сър?

— Наистина ли е необходимо? — нетърпеливо попита Хюго.

— Боя се, че да, сър.

Хюго с неохота отвори кутията и извади на бял свят армията златни монети, които бе събрал през годините.

— Така, имаме още една загадка — каза инспекторът. — Нашият крадец взема шейсет паунда от сейфа и осем паунда и десет шилинга от бюрото ви, а зарязва кутия със златни монети, чиято стойност сигурно е значително по-голяма. А да не забравяме и проблема с плика.

— С плика ли? — не разбра Хюго.

— Да, сър, пликът, в който са били парите.

— Намерих го на бюрото ми сутринта.

— Не се съмнявам, сър, но ще забележите, че е бил грижливо отворен.

— Може би с ножа ми за хартия — каза Хюго и го вдигна тържествуващо.

— Напълно възможно, сър, но опитът ми показва, че крадците обикновено разкъсват пликове, а не ги отварят внимателно с нож, сякаш предварително знаят какво има вътре.

— Но мис Потс ми каза, че сте намерили крадеца — посочи Хюго, като се мъчеше да скрие досадата си.

— Не, сър. Намерихме парите, но не съм убеден, че сме пипнали и виновника.

— Но сте намерили част от парите в него?

— Да, сър, намерихме.

— Тогава какво повече ви е нужно?

— Да сме сигурни, че сме заловили правилния човек.

— А кого сте обвинили?

— Не съм казал, че съм го обвинил, сър — отвърна инспекторът и обърна страница от бележника си. — Някой си мистър Станли Танкок, който се оказа един от докерите ви. Името му говори ли ви нещо, сър?

— Не бих казал — отвърна Хюго. — Но ако работи за мен, със сигурност би трябвало да знае къде е кабинетът ми.

— Не се съмнявам, сър, че Танкок е знаел къде е кабинетът ви, защото той твърди, че е идвал при вас вчера около седем вечерта да ви каже, че зет му, някой си мистър Артър Клифтън, е бил затворен в корпуса на кораб, който се строи в корабостроителницата ви, и че ако не дадете заповед да го извадят, щял да умре.