Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Утре им дайте заявление за напускане — каза Хюго. — Не искам да работите за никого другиго.

— Какво е работното време?

— Сам си го определяте.

— А заплащането?

— Ще ви плащам по осем паунда седмично, един месец предплата, а освен това ще покривам основателните ви разходи.

Мичъл кимна и каза:

— Мога ли да ви предложа да плащате в брой, сър, така че нищо да не бъде проследено до вас?

— Изглежда разумно — отвърна Хюго, който вече и сам бе взел това решение.

— А как желаете ежемесечните доклади, писмено или устно?

— Устно. Искам колкото се може по-малко неща на хартия.

— В такъв случай е добре да се виждаме на различни места и никога в един и същи ден от седмицата. Така ще е по-малко вероятно някой да се натъкне на нас повече от един път.

— За мен няма проблем — каза Хюго.

— Кога желаете да започна, сър?

— Започнахте преди половин час — каза Барингтън, извади от вътрешния си джоб един лист и плик с 32 паунда и ги подаде на Мичъл.

Мичъл прочете бавно и внимателно името и адреса на листа, след което го върна на новия си шеф.

— Сър, ще ми трябва и личният ви номер, както и подробности за това как и къде мога да се свържа с вас.

— В кабинета ми, всяка вечер между пет и шест — каза Хюго. — Никога не бива да ме търсите у дома, освен ако няма спешен случай — добави той и извади писалката си.

— Просто ми кажете номера, сър, не е необходимо да го записвате.

— Смятате ли да присъствате на празненството по случай рождения ден на господаря Джайлс, сър? — попита мис Потс.

Хюго си погледна бележника. „Джайлс, 12-и рожден ден, 3 следобед, Имението“ — пишеше с големи букви в началото на страницата.

— Имам ли време да купя подарък по пътя?

Мис Потс излезе от кабинета и след няколко секунди се появи с голям пакет, увит в лъскава червена хартия и вързан с панделка.

— Какво е това? — попита Хюго.

— Последният модел радио на „Робъртс“, което е поискал, когато го посетихте в лечебницата миналия месец.

— Благодаря, мис Потс — рече Хюго и си погледна часовника. — По-добре да побързам, ако искам да стигна навреме за разрязването на тортата.

Мис Потс пъхна в куфарчето му дебела папка и преди той да успее да попита, обясни:

— Бележките ви за утрешната среща на борда. Можете да ги прегледате, след като господарят Джайлс се върне в „Сейнт Бийд“. Така няма да е нужно да се връщате привечер.

— Благодаря, мис Потс — повтори Хюго. — Сещате се за всичко.

Докато караше през града, Хюго неволно си даде сметка колко много са колите по пътищата в сравнение с миналата година. Пешеходците пресичаха по-предпазливо улицата, след като властите вдигнаха ограничението на скоростта до 50 км/ч. Един кон се дръпна уплашено, когато автомобилът профуча покрай една двуколка. Хюго се запита колко ли време ще просъществуват двуколките и файтоните, след като градският съвет разреши пускането на първите автомобили таксита.

След като излезе от града, увеличи скоростта, тъй като не искаше да закъснява за празненството на сина си. Колко бързо растеше само това момче. Вече беше по-високо от майка си. Дали един ден нямаше да се извисява и над него?

Беше сигурен, че когато след година Джайлс завърши „Сейнт Бийд“ и продължи в Итън, приятелството му с Клифтън бързо ще бъде забравено. В същото време си даваше сметка, че дотогава трябва да се погрижи за някои други проблеми.

Намали, докато минаваше през портала на дома си. Винаги беше обичал да кара по дългата алея между дъбовете към Имението. Дженкинс, който стоеше на горното стъпало, му отвори вратата и каза:

— Мисис Барингтън е в салона, сър, с господаря Джайлс и двама негови приятели от училището.

Докато влизаше във фоайето, Ема се спусна тичешком по стълбището и се хвърли в обятията му.

— Какво има в пакета?

— Подарък за рождения ден на брат ти.

— Ясно, но какво?

— Ще се наложи да почакаш и да видиш, млада госпожице — отвърна с усмивка баща й и подаде куфарчето си на иконома. — Дженкинс, би ли сложил това в кабинета ми — каза той, а Ема го сграбчи за ръката и го задърпа към салона.

Усмивката на Хюго се изпари в момента, в който вратата се отвори и той видя кой се е настанил на дивана.

Джайлс скочи и изтича към него, а той му подаде пакета и каза:

— Честит рожден ден, момчето ми.

— Благодаря, папа — отвърна Джайлс и представи приятелите си.

Хюго стисна ръката на Дийкинс, но когато Хари протегна своята, каза само: „Добър ден, Клифтън“ и се настани в любимото си кресло.