Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Хюго се беше обадил преди това на секретаря и го бе помолил да го настанят до сър Джеймс Амхърст. Секретарят повдигна вежда, но се съгласи да промени подреждането на гостите начело на масата. В края на краищата старият Джошуа Барингтън беше един от основателите на Асоциацията.

След като епископът на Нюкасъл каза молитвата, Хюго не се опита да прекъсне важния адвокат, който беше завързал задълбочен разговор с мъжа от дясната си страна. Когато обаче той най-сетне благоволи да се обърне към непознатия, когото му бяха сложили от лявата страна, Хюго започна направо по същество.

— Баща ми, сър Уолтър Барингтън — започна той, за да привлече вниманието му, — е доста загрижен за вносните тарифи, които ще бъдат гласувани в Камарата на представителите, и за ефекта, който могат да имат върху индустрията. Пита се дали не би могъл да се консултира с вас по този въпрос при следващото си идване в Лондон.

— Разбира се, момчето ми — отвърна сър Джеймс. — Само кажете на секретарката му да се обади на моя секретар и ще се погрижа да съм свободен за него.

— Благодаря, сър — каза Хюго. — Между другото, питах се дали сте чели нещо от Агата Кристи?

— Не бих казал — отвърна сър Джеймс. — Бива ли я?

— Много ми хареса последната й книга, „Когато има завещание“ — каза Хюго, — но не съм сигурен дали сюжетът би могъл да издържи в съда.

— Какво пише дамата? — попита Амхърст, докато му поднасяха резен препечено телешко върху студен поднос.

— Според мис Кристи най-големият син в благородническото семейство автоматично наследява титлата на баща си, дори да е извънбрачно дете.

— А, това наистина е интересна юридическа главоблъсканица — каза сър Джеймс. — Всъщност юристите от Камарата на лордовете наскоро разглеждаха подобен случай. Бенсън срещу Карстеърс, ако не се лъжа. В пресата често го споменават като „копелдашката поправка“.

— И до какво заключение са стигнали Техни Благородия? — попита Хюго, като се мъчеше да не изглежда прекалено заинтересуван.

— Ако в оригиналното завещание не може да се намери вратичка, се отсъжда в полза на първородния, дори той да е незаконен. — На Хюго изобщо не му се искаше да чува подобен отговор. — Обаче — продължи сър Джеймс, — Техни Благородия решиха да се застраховат и добавиха допълнение, според което към всеки случай следва да се подхожда индивидуално, при това само след като е бил разгледан от носителя на Ордена на жартиерата. Типично за лордовете — отбеляза той, взе ножа и вилицата и нападна телешкото. — Страхуват се да не създадат прецедент, но нямат нищо против да стоварят отговорността на чужд гръб.

Когато сър Джеймс насочи вниманието си към мъжа от дясната си страна, Хюго се замисли за последствията ако Хари Клифтън открие, че може би има правото да наследи не само компанията, но и фамилното имение на Барингтън. Достатъчно зле щеше да е да признае, че има незаконен син, но мисълта, че Хари Клифтън може да наследи семейната титла след смъртта му и да стане сър Хари, бе непоносима. Беше готов да направи всичко по силите си, за да не допусне подобно нещо.

Докато закусваше, Хюго Барингтън четеше писмото от директора на „Сейнт Бийд“, в което се описваше апелът на училището за събиране на хиляда паунда за изграждане на нов павилион за крикет за годишното първенство. Отвори чековата си книжка и тъкмо беше написал числото 100, когато звукът на спираща на чакълената алея пред къщата кола го разсея.

Отиде до прозореца да види кой ли го посещава толкова рано в събота сутринта. Озадачи се, когато видя сина си да слиза от задната седалка на такси с куфар в ръка, тъй като очакваше с нетърпение да го гледа на училищното състезание следобед по време на финалния мач за сезона срещу „Ейвънхърст“.

Дженкинс се появи точно навреме да отвори вратата, когато Джайлс стигна горното стъпало.

— Добро утро, господарю Джайлс — каза той, сякаш го очакваше.

Хюго бързо излезе от трапезарията и видя сина си да стои във фоайето с наведена глава, с куфара до него.

— Какво правиш у дома? — попита той. — Срокът не свършва ли след седмица?

— Временно съм отстранен — отвърна Джайлс.

— Отстранен? — повтори баща му. — И мога ли да попитам с какво си заслужил тази чест?

Джайлс погледна към Дженкинс, който стоеше мълчаливо до входната врата.

— Ще отнеса багажа на господаря Джайлс в спалнята му — каза икономът, взе куфара и бавно се заизкачва по стълбите.

— Ела — каза Хюго, след като икономът се скри от погледа им.