Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Отлично — каза вместо това. — Веднага щом научите нещо ново, колкото и незначително да е, обадете ми се.

Извади издут плик от джоба на палтото си и го плъзна към Мичъл.

— Влакът от Таунтън в седем и двайсет и две вече пристига на девети перон.

Мичъл прибра плика, сгъна вестника си и излезе от чакалнята. Нито веднъж не беше погледнал работодателя си.

Когато откри истинската причина на Джайлс да не му бъде предложено място в Итън, Хюго не успя да скрие гнева си. Звъня на директора, който отказваше да приеме обажданията му, на евентуалния директор на общежитието на Джайлс, който изказа съчувствието си, но не предложи никаква надежда за опрощение, дори на надзирателя, който обеща да му се обади, но не го направи. Макар да нямаха представа какво кара Хюго толкова често да изпуска нервите си напоследък, при това без видима причина, Елизабет и момичетата продължаваха стоически да понасят последствията от простъпката на Джайлс.

На първия учебен ден Хюго с неохота изпрати сина си до Бристолската гимназия, но не позволи Ема или Грейс да дойдат с тях, макар че Ема избухна в сълзи и се нацупи.

Когато колата спря на Колидж стрийт, първият, когото видяха пред училищния портал, бе Хари Клифтън. Още преди колата да спре съвсем, Джайлс изскочи навън и се затича да поздрави приятеля си.

Хюго избягваше да се смесва с останалите родители — Елизабет с радост бъбреше с тях — а когато дойде неизбежната среща с Клифтън, нарочно не се ръкува с него.

На връщане към Имението Елизабет попита съпруга си защо се отнася с такова презрение към най-добрия приятел на Джайлс. Хюго напомни на жена си, че синът им е трябвало да продължи в Итън, където да общува с други джентълмени, а не със синовете на местни търговци или много по-лошо от това, какъвто е случаят с Клифтън. Елизабет се оттегли в относителната безопасност на мълчанието, както често правеше напоследък.

— Местно кафене изгоря до основи! Подозрения за палеж! — крещеше вестникарчето на ъгъла на Броуд стрийт.

Хюго натисна спирачките, изскочи от колата и даде на хлапето половин пени. Зачете първата страница, докато се връщаше към автомобила.

Кафенето „При Тили“, което е градска забележителност, често посещавана от местните жители, бе изпепелено в ранните часове на деня. Полицията е арестувала мъж в началото на трийсетте и го е обвинила в палеж. Мис Тили, живееща в момента в Корнуол…

Хюго погледна снимката на Мейзи Клифтън и персонала й на фона на овъглените останки на кафенето и се усмихна. Боговете явно бяха на негова страна.

Качи се в колата си, остави вестника на седалката до себе си и продължи към зоологическата градина. Трябваше да си уреди час по-скоро среща с мистър Прендъргаст.

Мичъл го беше предупредил, че ако иска да запази в тайна факта, че е банковият поръчител на лицето, всички срещи с Прендъргаст трябва да се провеждат в офисите на „Барингтънс“, за предпочитане, след като мис Потс си е тръгнала. Хюго не се опита да обясни на Мичъл, че не е съвсем сигурен дали мис Потс изобщо си тръгва от работа. Очакваше с нетърпение срещата с Прендъргаст, когато щеше да нанесе последния си удар, но преди това трябваше да се срещне с един друг човек.

Когато пристигна, Мичъл хранеше Роузи.

Хюго бавно приближи, облегна се на парапета и се престори на живо заинтересуван от индийската слоница, с която Бристолският зоопарк се бе сдобил неотдавна от Утар Прадеш и която вече привличаше голям брой посетители. Мичъл хвърли парче хляб, Роузи го улови с хобота си и го пъхна в устата си с едно плавно движение.

— Лицето се върна на работа в хотел „Роял“ — каза Мичъл, сякаш говореше на Роузи. — Поела е нощната смяна в Палмовия салон от десет вечерта до шест сутринта. Плащат й по три паунда седмично плюс онова, което успее да изкара от бакшишите — а то не е много, като се има предвид броят на посетителите по това време. — Хвърли още една коричка хляб на слоницата и продължи: — Някой си Боб Бъроуз бил арестуван и обвинен за палежа. Бил неин доставчик на сладкиши, преди тя да го изхвърли. Направил пълни самопризнания и дори споменал, че смятал да направи предложение на лицето и купил годежен пръстен, но тя го отблъснала. Поне такава е неговата история.

Устните на Хюго се разтеглиха в усмивка.

— А кой разследва случая?

— Някой си детектив инспектор Блейкмор — отвърна Мичъл.

Усмивката на Хюго помръкна.

— Макар първоначално да смятал, че лицето може да е съучастник на Бъроуз — продължи Мичъл, — по-късно Блейкмор информирал застрахователна компания „Бристол и Западна Англия“, че тя вече не е заподозряна.