Джеффри Арчер - Времето ще покаже

От много време не бях чувал да се обръщат към мен със „сър“.

— Ще се съгласите ли в удобно за вас време да се явите в участъка и да дадете писмени показания?

— Предпочитам да не го правя, инспекторе — казах. — По лични причини. Но нямам нищо против да напиша показанията си и да ги вземете по всяко време, когато решите.

— Много мило от ваша страна, сър.

Детектив инспекторът отвори куфарчето си, изрови полицейски формуляр за показания и ми го подаде. После повдигна шапка и каза:

— Благодаря, сър, ще поддържаме връзка.

Повече не го видях.

След месец и половина Стан Танкок беше осъден на три години затвор за кражба, а мистър Хюго беше главен свидетел на обвинението. Присъствах на всяко заседание на съда и изобщо не се съмнявах кой от двамата е виновникът.

— Опитай се да не забравяш, че спаси живота ми.

— През последните двайсет и шест години се опитвам да го забравя — напомни му Стария Джак.

— Но също така спаси живота на още двайсет и четирима земляци. Оставаш си герой в този град, а сякаш изобщо не го осъзнаваш. Така че трябва да попитам, Джак, колко още смяташ да се измъчваш?

— Докато не престана да виждам единайсетте души, които убих, така ясно, както ги виждам сега.

— Но ти просто изпълняваше дълга си — запротестира сър Уолтър.

— Така го виждах и аз тогава — призна Джак.

— И какво се е променило?

— Ако можех да отговоря на този въпрос, нямаше да водим този разговор — отвърна Джак.

— Но ти все още си способен да направиш толкова много за другите. Вземи, да речем, онзи твой млад приятел. Казваш ми, че продължава да бяга от училище, но не мислиш ли, че няма да те слуша с още по-голямо уважение, ако знае, че си капитан Джак Тарант от Глостърширския кралски полк и си награден с кръст „Виктория“?

— Със същия успех би могъл и да избяга — отвърна Джак. — Така или иначе, имам други планове за младия Хари Клифтън.

— Клифтън, Клифтън… — повтори сър Уолтър. — Защо това име ми звучи познато?

— Бащата на Хари беше затворен в двойното дъно на „Мейпъл Лийф“ и никой не му се притекъл…

— Аз пък чух друго — прекъсна го с променен тон сър Уолтър. — Казаха ми, че Клифтън напуснал съпругата си, защото била развалена жена, ще ме прощаваш за израза.

— В такъв случай са те подвели — каза Джак. — Защото аз мога да ти кажа, че мисис Клифтън е възхитителна и интелигентна жена и всеки мъж, на когото му се е усмихнал късметът да се ожени за нея, никога не би пожелал да я напусне.

Сър Уолтър изглеждаше искрено потресен и мина известно време, преди да заговори отново.

— Наистина ли вярваш в онази изсмукана от пръстите история, че Клифтън бил затворен в двойното дъно? — тихо попита той.

— Боя се, че да, Уолтър. Разбираш ли, бях свидетел на цялата случка.

— Но защо не каза нищо още тогава?

— Казах. Когато на следващия ден при мен дойде детектив инспектор Блейкмор, му разказах всичко, което съм видял, и по негова молба дадох писмени показания.

— Тогава защо показанията ти не бяха представени като доказателство в процеса срещу Танкок? — попита сър Уолтър.

— Защото повече не видях Блейкмор. А когато отидох в участъка, ми казаха, че той вече не разследва случая. Заместникът му пък отказа да ме приеме.

— Аз се погрижих Блейкмор да бъде отстранен от случая — каза сър Уолтър. — Проклетникът беше толкова добър в обвинението, че Хюго е дал парите на Танкок, че нямаше да има разследване на историята с Клифтън.

Стария Джак премълча.

— Нека повече да не говорим за това — рече сър Уолтър. — Знаеш, че синът ми съвсем не е идеален, но отказвам да повярвам…

— Или може би не искаш да повярваш — поправи го Стария Джак.

— Джак, на чия страна си?

— На страната на справедливостта. На която беше и ти, когато се запознахме.

— И все още съм — каза сър Уолтър, но после се умълча. — Искам да ми обещаеш нещо, Джак — каза след малко. — Ако някога научиш за Хюго нещо, което според теб би накърнило репутацията на фамилията, да ми кажеш без колебание.

— Имаш думата ми.

— И ти имаш моята, стари приятелю, че няма да се поколебая да предам Хюго на полицията, ако дори за момент си помисля, че е нарушил закона.

— Да се надяваме, че няма да се появи нищо друго, което да доведе до подобно решение — каза Стария Джак.

— Напълно съм съгласен, приятелю. Да поговорим за по-приятни неща. Има ли нещо, от което се нуждаеш? Бих могъл…

— Имаш ли някакви стари дрехи, които не са ти необходими?