Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Мистър Дийкинс се разсмя, след което се вгледа по-внимателно в Стария Джак.

— Срещали ли сме се преди, сър?

— Не мисля — отвърна Стария Джак и излезе от магазина, без да каже нито дума повече.

Ако Мохамед не отива при планината… Стария Джак се усмихна, докато ставаше да поздрави мистър Холкомби и да му предложи да седне.

— Желаете ли да идем в бюфета на чаша чай? — попита Стария Джак. — Мисис Клифтън беше така мила да ми донесе пакет отличен „Ърл Грей“.

— Не, благодаря, сър — отвърна Холкомби. — Току-що закусих.

— Е, значи Хари се размина на косъм със стипендията — каза Стария Джак, решил, че това е причината за посещението на учителя.

— Провалил се е, както се изразява самият той — отвърна Холкомби. — Макар че се класира на седемнайсето място от триста и му предложиха място в поток А от септември.

— Но дали ще може да приеме предложението? Това ще означава допълнително финансово бреме за майка му.

— Стига да няма неочаквани капани, тя ще може да издържа Хари през следващите пет години.

— И така да е, Хари няма да може да си позволи малките екстри, които повечето други момчета приемат за даденост.

— Може би, но успях да покрия някои от разходите му от училищния списък, така че ще може да избира поне две от трите свободноизбираеми занимания, за които иска да се запише.

— Нека позная — рече Стария Джак. — Хорът, театралният клуб и…?

— Дружеството на любителите на изкуството — отвърна Холкомби. — Мис Мънди и мис Тили поемат отговорност за пътуванията на хора, аз покривам театралния клуб, а…

— Значи аз поемам изкуството — каза Стария Джак. — Новата му страст. Все още съм в състояние да се покажа на ниво с Хари, когато стане дума за Рембранд и Вермеер, дори и за онзи новия, Матис. Сега се опитва да събуди интереса ми към някакъв испанец, Пикасо, но аз самият не го разбирам.

— Никога не съм чувал за него — призна Холкомби.

— И се съмнявам, че някога ще чуете, но не го казвайте на Хари — рече Стария Джак, взе една малка тенекиена кутийка, отвори я и извади три банкноти и почти всички монети, които имаше.

— Не, не — възрази Холкомби. — Не дойдох за това. Всъщност днес следобед смятам да посетя мистър Крадик и съм сигурен, че той ще…

— Мисля, че ще се съгласите, че имам предимство пред мистър Крадик — каза Стария Джак и почти му натика парите в ръката.

— Много щедро от ваша страна.

— Добре похарчени пари, пък били те и съвсем скромни, като лептата на вдовицата — отвърна Стария Джак. — Поне баща ми би одобрил.

— Баща ви? — повтори Холкомби.

— Той е каноникът на катедралата в Уелс.

— Нямах представа — каза Холкомби. — Значи поне можете да го посещавате от време на време.

— Уви, не. Боя се, че съм модерният блуден син — отвърна Стария Джак и понеже не искаше да говори на тази тема, каза: — Е, млади човече, защо дойдохте да ме видите?

— Не мога да си спомня кога за последно са ме наричали „млади човече“.

— Просто бъдете благодарен, че някой все още го прави — посъветва го Стария Джак.

Холкомби се разсмя.

— Имам два билета за училищната постановка на „Юлий Цезар“. Хари участва и реших, че може би ще се съгласите да дойдете с мен на представлението довечера.

— Знаех, че се е явил на прослушването — каза Стария Джак. — Каква роля е получил?

— Ще играе Цина — отговори Холкомби.

— Значи ще го познаем по походката.

Холкомби го погледна с надежда.

— Това означава ли, че ще дойдете?

— Боя се, че не — отвърна Стария Джак и вдигна ръка. — Изключително мило от ваша страна, че се сетихте за мен, Холкомби, но още не съм готов за представление на живо, дори и като един от публиката.

Стария Джак беше разочарован, че пропуска изпълнението на Хари в училищната постановка и трябва да се задоволи с разказа на момчето за представянето му. На следващата година, когато Холкомби отново му предложи да отиде, защото ролите на Хари ставали все по-важни, Стария Джак в крайна сметка се предаде, но позволи на мечтата си да се превърне в реалност едва когато Хари получи ролята на Пук.

Макар все още да се опасяваше от големи тълпи, Стария Джак беше решил да се промъкне в дъното на училищната зала, където никой нямаше да го види или нещо по-лошо — да го познае.

Докато подстригваше брадата си в умивалнята на петия етаж на Барингтън Хаус, забеляза крещящото заглавие в захвърления до кошчето вестник. „Кафенето «При Тили» изпепелено до основи. Подозрения за палеж.“ Видя снимката отдолу и му прилоша. Заобиколена от хората си, мисис Клифтън стоеше на тротоара и се взираше в овъглените останки на заведението. „Обърнете на стр. 11 за целия материал.“ Стария Джак се опита да изпълни инструкцията, но страница 11 липсваше.