Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Щом не ми позволявате да кажа на сър Уолтър истината, ще се наложи да започна да душа около отходния канал, който обитава в момента Хюго Барингтън.

— Какво искате? — попита мис Потс, на която й се стори, че не го е чула добре.

— Лична среща с мистър Хюго — повтори Стария Джак.

— Аз пък съм упълномощена да попитам каква е темата на тази среща — каза тя, без да се опитва да скрие сарказма си.

— Бъдещето на сина му.

— Почакайте. Ще попитам дали мистър Барингтън е склонен да ви приеме.

Мис Потс почука деликатно на вратата на административния директор и изчезна в кабинета му. След малко се върна с изненадана физиономия.

— Мистър Барингтън ще ви приеме веднага — каза тя и дори задържа вратата отворена.

Стария Джак не успя да скрие усмивката си, докато минаваше покрай нея. Хюго Барингтън го погледна от мястото си зад бюрото. Не му предложи да седне, та какво остава да стане и да се ръкува с него.

— Какъв интерес можете да имате за бъдещето на Джайлс? — попита той.

— Никакъв — призна Стария Джак. — Интересува ме бъдещето на другия ви син.

— Какво искате да кажете, по дяволите? — попита Барингтън с малко по-висок тон от необходимото.

— Ако не знаехте какво искам да кажа, нямаше да се съгласите да се видите с мен — презрително отвърна Стария Джак.

Барингтън така пребледня, че Стария Джак се зачуди дали няма да припадне.

— Какво искате от мен? — попита най-сетне Барингтън.

— През целия си живот сте били търговец — отвърна Стария Джак. — Притежавам нещо, което ще поискате да изтъргувате.

— И какво е това нещо?

— В деня след мистериозното изчезване на Артър Клифтън и арестуването на Стан Танкок за престъпление, което не беше извършил, бях помолен от детектив инспектор Блейкмор да дам писмени показания за всичко, на което станах свидетел онази вечер. Тъй като вие се постарахте Блейкмор да бъде отстранен от случая, въпросните показания си остават у мен. Имам чувството, че те могат да се окажат изключително интересно четиво, ако попаднат в неподходящи ръце.

— Мисля, че това е изнудване — презрително каза Барингтън, — за което можете да влезете в затвора за много дълго време.

— Някои биха нарекли правенето на подобен документ публично достояние просто изпълнение на граждански дълг.

— И кой според вас би проявил интерес към бръщолевенето на един старец? Със сигурност не и пресата, след като юристите им обяснят що за клевета е това. А тъй като делото е закрито още преди години, не виждам защо началникът на полицията ще си прави труда и разходите да го възобновява заради приказките на човек, който може да се опише в най-добрия случай като ексцентричен, а в най-лошия — като луд. Така че съм длъжен да попитам: с кого другиго смятате да споделите абсурдните си твърдения?

— С баща ви — отвърна Стария Джак. Блъфираше, естествено, но пък Барингтън не знаеше за обещанието, което бе дал на Мейзи.

Барингтън се сви в креслото си. Много добре си даваше сметка за влиянието на Стария Джак върху баща му, макар така и да не разбираше каква е причината.

— Колко очаквате да платя за този документ?

— Триста паунда.

— Това е пладнешки грабеж!

— Това е нито повече, нито по-малко от сумата, необходима за покриването на таксите и малките екстри, които ще позволят на Хари Клифтън да остане в Бристолската гимназия следващите две години.

— Не мога ли просто да плащам таксите му в началото на всеки срок, както правя за собствения си син?

— Не, защото ще спрете да плащате таксите на единия от синовете си в мига, в който се доберете до показанията ми.

— Ще трябва да вземете парите в брой — каза Барингтън и извади от джоба си ключ.

— Не, благодаря — отвърна Стария Джак. — Много добре си спомням какво се случи със Стан Танкок, след като му дадохте вашите трийсет сребърника. Нямам желание да прекарам следващите три години в затвора за престъпление, което не съм извършил.

— Тогава ще се наложи да се обадя в банката, щом трябва да пиша чек за такава голяма сума.

— Моля — рече Стария Джак и посочи към телефона на бюрото.

Барингтън се поколеба за момент, после вдигна слушалката. Изчака обаждането на оператора и каза:

— Три седем три едно.

Последва нова пауза, после друг глас каза:

— Да?

— Вие ли сте, Прендъргаст?

— Не, сър — отвърна гласът.

— Добре, точно вие сте човекът, който ми трябва — каза Барингтън. — В рамките на следващия един час ще ви изпратя човек на име мистър Тар с чек за триста паунда, платими на Бристолската общинска фондация. Бих искал да се погрижите той да бъде обработен незабавно и да ми се обадите веднага.