Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Но нали каза, че нещата започват да се оправят?

— Така е. Дори успяваш да държиш разходите си в препоръчаните от банката лимити, но по някаква необяснима причина приходите ти през същия период са намалели.

— Как е възможно? — изненада се Мейзи. — Миналия месец правихме проверка.

— Именно затова реших да направя обстойна проверка на всичките ти сметки и бележки за последния месец. Числата просто не се връзват. Мейзи, стигнах до тъжното заключение, че някоя от сервитьорките ти бърка в касата. Често се случва в този бранш. Обикновено е барманът или главният сервитьор, но започне ли, няма спиране, докато не намериш виновниците и не ги изхвърлиш. Ако не откриеш злосторника скоро, ще последва още една година без печалба и няма да можеш да изплатиш нито пени от заема си, да не говорим за намаляването на овърдрафта.

— Какво ще ме посъветваш?

— Трябва да държим под око целия ти персонал, докато някой не се издаде.

— Как ще разбера кой е?

— Има няколко неща, които трябва да се следят — каза Патрик. — Някоя, която показва по-висок стандарт, който не отговаря на доходите й — например ново палто, скъпо бижу или ваканция, която по принцип не би могла да си позволи. Сигурно ще ти каже, че има нов приятел, но…

— Ох, по дяволите — изруга Мейзи. — Мисля, че знам коя може да е.

— Коя?

— Карън. Работи при мен само от няколко месеца и пътува до Лондон за почивните дни. Миналия понеделник се появи с нов шал и кожени ръкавици, на които определено завидях.

— Не прибързвай със заключенията, но я дръж под око — посъветва я Патрик. — Или прибира бакшишите, или бърка в касата, или и двете. Едно обаче е сигурно — това няма да спре. В повечето случаи крадецът става все по-самоуверен, докато накрая не го спипат. Трябва да сложиш край на това, и то бързо, преди да те е изкарала от бизнеса.

Мейзи се чувстваше ужасно, че се налага да шпионира персонала си. В края на краищата лично беше избрала повечето от момичетата, а по-старите сервитьорки работеха в кафенето от години.

Особено внимателно следеше Карън, но нямаше явни признаци, че тя краде. Но пък Патрик я беше предупредил, че крадците са по-коварни от честните хора, а Мейзи не можеше да я държи под око през цялото време.

И тогава проблемът намери решението си. Карън й представи заявление за напускане, в което се обясняваше, че е сгодена и в края на месеца се мести при годеника си в Лондон. Мейзи си помисли, че годежният й пръстен е доста изящен, макар че можеше само да се пита кой ли е платил за него. Пропъди тази мисъл. Чувстваше облекчение, че й се налага да се тревожи за един проблем по-малко.

Но когато няколко седмици по-късно се върна в Бристол, Патрик каза на Мейзи, че месечният й доход отново е паднал, така че не можеше да е Карън.

— Време ли е да се обадим на полицията? — попита Мейзи.

— Още не. Последното, което ти трябва, са неверни обвинения или слухове, които само ще настроят персонала ти срещу теб. Полицията може да разкрие крадеца, но преди да го направи, най-вероятно ще изгубиш част от най-добрите си хора, на които няма да им хареса да бъдат под подозрение. А и можеш да си сигурна, че някои от клиентите също ще научат, а това определено не ти трябва.

— Още колко време мога да си позволя да продължава това?

— Нека дадем още месец. Ако дотогава не сме открили кой е, ще се наложи да се обадиш в полицията. — Патрик й се усмихна. — А сега да престанем да говорим за работа и да се опитаме да си спомним, че празнуваме рождения ти ден.

— Той беше преди два месеца — отвърна тя. — И ако не беше Боб, нямаше и да научиш.

Патрик отново отвори куфарчето си, но този път извади тъмносиня кутия с познатата емблема на „Суон“. Даде я на Мейзи, която я отвори, без да бърза, и видя черни кожени ръкавици и вълнен шал с характерната за „Бърбъри“ шарка.

— Значи ето кой ме е обирал под носа — каза Мейзи и го прегърна.

Патрик не отговори.

— Какво има? — попита Мейзи.

— Имам още новини.

Мейзи го погледна в очите и се зачуди какво ли още не е наред с „При Тили“.

— Повишиха ме. Ще ставам заместник-управител на централния ни офис в Дъблин. През повечето време ще бъда закован за бюрото, така че някой друг ще поеме работата ми тук. Пак ще мога да те виждам, но не толкова често.

Цяла нощ Мейзи лежа в обятията му и плака. Беше си мислила, че няма да поиска да се омъжи отново, но сега мъжът, когото обичаше, вече нямаше да е до нея.

На следващата сутрин закъсня за работа. Боб я чакаше на прага и щом тя отвори вратата, започна да разтоварва сутрешните доставки.