Джеффри Арчер - Времето ще покаже

В края на първата година Мейзи бе излязла на нулата, но не бе спечелила достатъчно, за да изплати изцяло задълженията си към банката.

— Не се бой, мила — каза й мис Тили при една от редките си визити в Бристол. — Минаха години, преди да направя печалба.

Мейзи обаче не разполагаше с години.

Втората година започна добре и някои от редовните посетители от Палмовия салон се върнаха в старото си свърталище. Еди Аткинс беше наддал толкова много и пурите му бяха станали така огромни, че на Мейзи не й оставаше друго, освен да приеме, че развлекателният му бизнес процъфтява. Мистър Крадик се появяваше всяка сутрин в единайсет, с шлифер и с чадър в ръка, независимо какво е времето. Мистър Холкомби се отбиваше от време на време и винаги се интересуваше как се справя Хари. Мейзи нито веднъж не му позволи да си плати сметката. Всеки път, когато се връщаше в Бристол, Патрик спираше най-напред в „При Тили“.

През втората година Мейзи трябваше да смени един доставчик, който явно не разбираше разликата между прясно и застояло, както и една сервитьорка, която не бе убедена, че клиентът винаги има право. За мястото й кандидатстваха няколко момичета, тъй като ставаше все по-приемливо жените да работят. Мейзи се спря на една млада госпожица, Карън, която имаше светла къдрава коса, големи сини очи и фигура като пясъчен часовник, както пишеха модните списания. Според Мейзи Карън можеше да привлече нови клиенти, при това по-млади от редовните посетители.

Избирането на нов доставчик на сладкиши се оказа по-трудна задача. И макар че няколко компании се конкурираха за договора, Мейзи беше много взискателна. Когато обаче Боб Бъроуз от „Пекарна Бъроуз“ (основана през 1935 г.) се появи на прага й и й каза, че „При Тили“ ще бъде първият му клиент, тя реши да го изпробва за един месец.

Боб се оказа работлив и надежден, а по-важното бе, че продуктите му винаги бяха толкова пресни и изкусителни, че клиентите често казваха: „Ами… може би още едно парче“. Сметановите му пасти и плодовите кифли бяха особено популярни, но имаше също шоколадови сладки с орехи, които наскоро бяха излезли на мода — те изчезваха от витрината още преди обед. Макар Мейзи непрекъснато да го притискаше, Боб все й казваше, че просто не може да произведе повече.

Една сутрин, след като Боб докара стоката си, Мейзи реши, че изглежда малко нещастен. Настани го на една маса и му наля кафе. Той й призна, че страда от същите проблеми с оборота, с които се бе сблъскала тя през първата си година. Беше обаче сигурен, че нещата скоро ще потръгнат, тъй като неотдавна бе сключил договор да зарежда две нови заведения. Не пропусна да отбележи колко е задължен на Мейзи, че го е подкрепила.

Седмиците минаваха и тези сутрешни почивки за кафе се превърнаха в нещо като ритуал. Въпреки това Мейзи бе повече от изненадана, когато Боб я покани на среща — смяташе, че отношенията им са само делови. Той беше купил билети за новия мюзикъл „Очарователна нощ“, който щеше да се играе в „Хиподрум“, и Мейзи се надяваше, че Патрик ще я заведе да го гледат. Тя благодари на Боб, но каза, че не иска да разваля отношенията им. Искаше й се да добави, че в живота й вече има двама мъже — петнайсетгодишен, който се тревожи заради младежките си пъпки, и ирландец, който посещава Бристол веднъж месечно и сякаш не разбира, че тя е влюбена в него.

Боб не прие отказа за отговор и месец по-късно Мейзи се смути още повече, когато й предложи брошка с марказит. Тя го целуна по бузата и се запита как е научил рождения й ден. Вечерта прибра брошката в едно чекмедже и сигурно щеше да я забрави, ако не последваха и други подаръци на редовни интервали.

Патрик изглеждаше развеселен от настоятелността на съперника си и веднъж, докато вечеряха, напомни на Мейзи, че е добре изглеждаща жена с бъдеще.

Мейзи не се разсмя, а каза:

— Това трябва да престане.

— Тогава защо не си намериш друг доставчик?

— Защото добрите доставчици се намират много по-трудно от любовниците. Боб е надежден, стоката му е най-добрата в града и цените му са по-ниски, отколкото на конкурентите му.

— И е влюбен в теб — добави Патрик.

— Не се шегувай, Патрик. Това наистина трябва да престане.

— Трябва да ти кажа нещо много по-важно, което трябва да престане — отвърна Патрик, наведе се и отвори куфарчето си.

— Мога ли да ти напомня, че сме седнали на романтична вечеря на свещи, а не да обсъждаме бизнеса? — отбеляза Мейзи.

— Боя се, че това не може да чака — каза той и сложи на масата купчина листа. — Това са сметките ти за последните три месеца и хич не са добри.