Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Решавай най-сетне, Патрик — каза Мейзи, като се опита да не прозвучи така, сякаш е изгубила търпение.

— Ще реша в момента, в който прегледам книжата.

— Ще решиш в момента, в който се срещнеш с мис Тили, защото ще разбереш истинското значение на добрата воля — отвърна Мейзи.

— С нетърпение очаквам да видя този образец на добродетелта.

— Това означава ли, че си готов да ме представляваш?

— Да — каза той, докато гасеше фаса си.

— И колко ще вземете за услугата от една безпарична вдовица, мистър Кейси?

— Изгаси светлината.

— Сигурна ли сте, че рискът си заслужава? — попита мистър Фрамптън.

— Финансовият ми съветник е на това мнение — отвърна Мейзи. — Увери ме, че не само ще провери всички сметки, но и че след като изплатя заема, ще мога да изляза на печалба след пет години.

— Но това са годините, през които Хари ще бъде в Бристолската гимназия.

— Много добре си давам сметка за това, мистър Фрамптън, но мистър Кейси осигури достатъчна заплата за мен като част от сделката и след като поделя бакшишите с персонала, ще мога да печеля приблизително толкова, колкото и в момента. Нещо по-важно, след пет години ще разполагам с реални активи и от там нататък цялата печалба ще бъде моя — каза тя, като се мъчеше да си припомни точните думи на Патрик.

— Ясно е, че сте вече сте решили — каза мистър Фрамптън. — Но ще ви предупредя, Мейзи, че има огромна разлика между това да си служител, който знае, че всяка седмица ще се прибере със заплата, и работодател, от когото се очаква да плаща по няколко заплати всеки петък. Честно казано, Мейзи, вие сте най-добрата в областта си, но наистина ли сте сигурна, че искате да престанете да сте служител и да поемете управлението?

— Мистър Кейси ще ми помага.

— Кейси е способен човек, в това няма съмнение, но той трябва да се грижи и за по-важни клиенти в другия край на страната. Вие ще сте онази, която ще върти ежедневния бизнес. Ако нещо тръгне на зле, той няма да е винаги наблизо, за да ви подаде ръка.

— Но пък може би никога вече няма да ми се отвори подобна възможност — повтори тя думите на Патрик.

— Тъй да бъде, Мейзи — рече Фрамптън. — Наистина много ще ни липсваш тук. Единствената причина да не си незаменима е, че обучи заместницата си отлично.

— Сюзан няма да ви разочарова, мистър Фрамптън.

— Сигурен съм, че няма. Но и никога няма да бъде Мейзи Клифтън. Позволи ми да съм първият, който да ти пожелае успех в новото начинание. А ако нещата не тръгнат според очакваното, в „Роял“ винаги ще има работа за теб.

Мистър Фрамптън стана и се ръкува с Мейзи точно както бе направил преди шест години.

Месец по-късно Мейзи подписа шест документа в присъствието на мистър Прендъргаст, управителя на „Национална провинциална банка“ на Корн стрийт. Направи го обаче едва след като Патрик я запозна с всяка страница, ред по ред; той вече с радост признаваше колко е сгрешил в съмненията си относно мис Тили. Сподели с нея, че ако всички са почтени като мис Тили, щял да остане без работа.

Мейзи даде на мис Тили чек за 500 лири на 19 март 1934 г., като в замяна получи огромна прегръдка и кафене. Седмица по-късно мис Тили и мис Мънди заминаха за Корнуол.

Мейзи отвори заведението още на следващия ден и запази името „При Тили“. Патрик я бе посъветвал никога да не подценява репутацията на името над вратата („основано през 1898 г“.) и изобщо да не помисля за промени, докато мис Тили се помни с добро, а може би и след това. „Редовните посетители не обичат промените, особено ако са внезапни, така че не ги изненадвай по такъв начин.“

Мейзи все пак набеляза някои промени, които можеше да направи, без да засегне чувствата на редовните посетители. Смяташе, че нови покривки ще се отразят добре на заведението, пък и столовете и дори масите бяха започнали да изглеждат малко… старомодно. И нима самата мис Тили не беше отбелязала, че килимът е поизтъркан?

— Успокой темпото — предупреди я Патрик при една от месечните си визити. — Не забравяй, че харченето на пари е много по-лесно от печеленето им, и не се изненадвай, ако някои от старите клиенти изчезнат и през първите няколко месеца не печелиш толкова, колкото си очаквала.

Патрик се оказа прав. Приходите намаляха през първия месец, а също и през втория, което показваше колко популярна е била мис Тили. Ако тенденцията се запазеше и през третия, Патрик щеше да говори с Мейзи за оборота и ограниченията на краткосрочните заеми, но приходите удариха дъното (отново по израза на Патрик) и през следващия месец започнаха да се повишават, макар и не така рязко.