Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— „Много шум за нищо“ — рече мис Тили. — Добре, не искам да ти губя времето, така че чуй защо дойдох да те видя.

Отпи от чая, сякаш искаше да се овладее, преди да заговори, а после избълва всичко наведнъж.

— Скъпа, следващия месец ставам на шейсет и от известно време обмислям да се оттегля от бизнеса.

На Мейзи и през ум не й беше минавало, че един ден мис Тили ще престане да работи.

— Двете с мис Мънди мислим да се преместим в Корнуол. Хвърлили сме око на една малка виличка до морето.

„Не бива да напускате Бристол — едва не каза Мейзи. — Обичам ви и двете, а ако си отидете, към кого ще се обръщам за съвет?“

— Въпросът стана належащ миналия месец — продължи мис Тили, — когато един местен бизнесмен ми направи предложение за кафенето. Явно иска да го добави към своята разрастваща се империя. И макар да не ми се иска кафенето ми да стане част от верига, офертата му беше твърде изкусителна, за да я отхвърля с лека ръка. — Мейзи понечи да я попита кой е този бизнесмен, но се сдържа. — Оттогава мислих много по въпроса и реших, че ако успееш да ми предложиш същата сума, бих предпочела ти да поемеш бизнеса, отколкото някакъв непознат.

— Колко ви предложи той?

— Петстотин паунда.

Мейзи въздъхна.

— Поласкана съм, че сте ме взели предвид, но истината е, че нямам и петстотин пенса, какво остава за петстотин паунда.

— Боях се, че ще чуя точно това — каза мис Тили. — Но ако успееш да намериш поддръжник, той със сигурност ще сметне бизнеса за добра инвестиция. В края на краищата миналата година направих сто и двайсет паунда и десет шилинга печалба, без да броим собствената ми заплата. Бих ти отстъпила кафенето и за по-малко от петстотин, но намерихме онази чудесна къщичка в Сейнт Моус, а собствениците я продават за триста паунда и нито пени по-малко. Двете с мис Мънди бихме могли да преживеем със спестяванията си година-две, но тъй като и двете нямаме пенсионни застраховки, допълнителните двеста паунда ще са много важни за нас.

Мейзи тъкмо се канеше да каже на мис Тили колко съжалява, но че и дума не може да става, когато Патрик Кейси влезе в салона и се настани на обичайната си маса.

След като свършиха с любенето, Мейзи разказа на Патрик за предложението на мис Тили. Той седна в леглото, запали цигара и каза:

— Намирането на такъв капитал не е чак толкова трудно.

— Да, но става въпрос за мисис Клифтън, която трябва да събере петстотин паунда при положение, че няма и две пенита в джоба.

— Така е, но ще можеш да покажеш оборот и доказани приходи, без да споменаваме за доброто име на кафенето. Все пак имай предвид, че ще трябва да прегледам всички счетоводни книги за последните пет години, за да съм сигурен, че няма скрити неща от теб.

— Мис Тили никога не би измамила никого.

— Ще трябва да видя и дали няма да има промени в наемите в близко бъдеще — каза Патрик, без да обръща внимание на протестите й, — както и да проверя дали счетоводителят й не е включил някакви клаузи за допълнително заплащане от момента, в който започнеш да правиш печалба.

— Мис Тили не би направила подобно нещо — отсече Мейзи.

— Много си доверчива, Мейзи. Не забравяй обаче, че с това няма да се занимава мис Тили, а някой адвокат, който ще иска да прибере своята част, както и счетоводител, който да се погрижи за компенсация в случай, че решиш да не ползваш вече услугите му.

— Личи си, че никога не си се срещал с мис Тили.

— Вярата ти в старата дама е трогателна, Мейзи, но моята работа е да защитавам хора като теб, а сто и двайсет паунда и десет шилинга печалба на година няма да са достатъчни, за да вържеш двата края. Все пак не забравяй, че ще трябва да изплащаш кредита си на редовни вноски.

— Мис Тили ми каза, че печалбата не включва нейната заплата.

— Възможно е, но не знаеш каква е била нейната заплата. Ще са ти нужни най-малко двеста и петдесет паунда на година, ако искаш да оцелееш, в противен случай не само ще останеш без пукната пара, но и Хари ще трябва да напусне гимназията.

— С нетърпение очаквам да се запознаеш с мис Тили.

— А как стои въпросът с бакшишите? В „Роял“ получаваш половината от всички бакшиши, което прави поне още двеста паунда годишно. И те не се облагат, макар че не се съмнявам, че някое бъдещо правителство ще навакса и с това.

— Може би трябва да кажа на мис Тили, че рискът е прекалено голям. В края на краищата все ми напомняш, че в „Роял“ имам гарантирани доходи без никакви рискове.

— Така е, но ако мис Тили е наполовина толкова добра, колкото твърдиш, това може да се окаже възможност, каквато едва ли ще ти се отвори друг път.