Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Хари отвори вратата и се изненада, че обичайната усмивка на Фроб отсъства.

Мистър Фробишър не свали поглед от Хари, докато той не спря пред бюрото му.

— Беше доведено до вниманието ми, Клифтън, че си крал от бюфета.

Сякаш някой беше изтрил с парцал ума на Хари — не можеше да измисли отговор, който да не издаде Джайлс.

— Един префект те е видял да вземаш сладкиши от лавиците — продължи със същия неумолим тон Фробишър — и да се измъкваш от бюфета, преди да ти е дошъл редът на опашката.

„Не да вземам, а да връщам“ — искаше да каже Хари, но успя да произнесе само:

— Не съм вземал нищо от бюфета, сър.

Въпреки че казваше истината, усети как бузите му почервеняват.

— Тогава как ще обясниш двете си седмични посещения в емпориума, щом в тефтера на мистър Суивалс няма нищо записано на твое име?

Мистър Фробишър зачака търпеливо, но Хари знаеше, че ако каже истината, Джайлс със сигурност ще бъде изключен.

— И този шоколад тук и това пликче бонбони са били намерени в горното чекмедже на бюрото ти малко след затварянето на бюфета.

Хари отново не каза нищо.

— Чакам обяснение, Клифтън — каза мистър Фробишър. И след поредната дълга пауза добави: — Разбира се, зная, че имаш много по-малко джобни от всяко друго момче от класа ти, но това не е извинение за кражба.

— Никога през живота си не съм крал — заяви твърдо Хари.

Сега беше ред на мистър Фробишър да го погледне смаяно. Стана зад бюрото си и каза:

— Ако наистина е така, Клифтън — и аз искам да ти вярвам — ще се явиш отново след репетицията с хора с пълно обяснение как си се сдобил с неща от бюфета, които със сигурност не си платил. Ако не остана удовлетворен, и двамата ще отидем при директора. И да ти кажа, не се съмнявам какво ще е решението му.

Хари излезе от кабинета. Прилоша му. Върна се в класната стая с надеждата, че Джайлс няма да е там. Когато отвори вратата, първото, което видя, бе поредното шоколадово блокче на бюрото си.

Джайлс вдигна очи към него, видя пребледнялото му лице и попита:

— Лошо ли ти е?

Хари не отговори. Прибра шоколада в чекмеджето и тръгна на репетиция, без да каже нито дума. Джайлс се обърна към Дийкинс и попита небрежно:

— Какво му става?

Дийкинс продължи да пише, сякаш не го е чул.

— Не ме ли чу, глухар? — каза Джайлс. — Защо Хари е така оклюмал?

— Беше при Фроб.

— Защо?

— Нямам представа — каза Дийкинс, без да спира да пише.

Джайлс стана, отиде при него и го хвана за ухото.

— Какво е станало?

Дийкинс пусна писалката, побутна нервно очилата си нагоре и въздъхна:

— Хари си има неприятности.

— Какви неприятности? — попита Джайлс и изви ухото му.

— Може да го изключат — изхленчи Дийкинс.

Джайлс пусна ухото му и избухна в смях.

— Да изключат Хари? По-скоро ще разпопят папата.

Забеляза капчиците пот, избили по челото на Дийкинс, и попита по-тихо:

— За какво?

— Фроб мисли, че краде от бюфета — каза Дийкинс.

Ако беше вдигнал очи, щеше да види как лицето на Джайлс побелява като платно. След малко чу как вратата се затваря. Дийкинс взе писалката си и се опита да се съсредоточи, но за първи път през живота си не успя да довърши самоподготовката си.

Когато излезе от репетицията, Хари видя Фишър — беше се облегнал на стената и се хилеше доволно. Разбра кой го е наклеветил, но не каза нищо. Тръгна по коридора, сякаш нямаше никакви грижи, макар да се чувстваше като палач, издигащ бесилка — знаеше, че ако не издаде най-близкия си приятел, ще екзекутират него. Поколеба се и почука на вратата на Фробишър.

Отговорът „Влез“ прозвуча много по-меко в сравнение с предишния път, но когато влезе в кабинета, Хари беше посрещнат от същия неумолим поглед. Сведе глава.

— Дължа ти искрени извинения, Клифтън — каза Фробишър и стана. — Разбрах, че не си виновен.

Сърцето на Хари продължаваше да бие бясно, но този път тревогата му беше за Джайлс.

— Благодаря, сър — каза той, без да вдига глава. Искаше му се да засипе Фроб с безброй въпроси, но знаеше, че всички те ще останат без отговор.

Мистър Фробишър заобиколи бюрото и му стисна ръката — нещо, което не бе правил никога.

— По-добре побързай, Клифтън, ако не искаш да пропуснеш вечерята.

Хари излезе от кабинета и бавно тръгна към мензата. Фишър стоеше до вратата и май беше изненадан. Хари мина покрай него и зае мястото си в края на скамейката до Дийкинс. Мястото срещу него беше празно.

Джайлс не се появи за вечеря, не дойде и в спалното. Хари си помисли, че ако „Сейнт Бийд“ не бяха изгубили годишния си мач срещу „Ейвънхърст“ с трийсет и една точки, малко момчета и дори учители щяха да забележат отсъствието му.